Определение №159 от по гр. дело №1618/1618 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№159
 
София, 05 . февруари 2010 г.
 
 
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Борислав Белазелков
                                                ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова
                                                                        Марио Първанов
 
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1618 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Варненския окръжен съд от 20.07.2009 г. по гр.д. № 1229/2009, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 12.05.2009 г. по гр.д. № 8634/2008, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят А. Н. Н. , представляван от адв. Т от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правното значение на недаването предизвестие при уволнение, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата “Медико Д. Ц. – С. Д. ” ЕООД, В. , представляван от адв. Д от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че трудовото правоотношение може да бъде прекратено преди изтичането на предизвестието, като за неспазения срок се дължи обезщетение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос има значение за решението по делото, но той няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че единствената правна последица от неспазването на срока на предизвестието при уволнение е дължимостта на обезщетение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 20.07.2009 г. по гр.д. № 1229/2009.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 

Оценете статията

Вашият коментар