О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 09.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 4320 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 10700 от 06.10.2017 г., подадена от [фирма] чрез адвокат А. Г. Г. от САК срещу определение № 227 от 19.09.2017 г., постановено по гр.д.№ 3147/2017 г. по описа на ВКС, І г.о.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по молбата за отмяна – М. Д. Ц., П. Д. Ц., Ц. Н. С. и М. Т. С.-К. (двете – наследници по закон на починалия на 10.12.2010 г. Т. И. С.), Р. К. С., Б. К. М. и П. Л. С. (тримата – наследници по закон на починалата на 11.10.2009 г. Т. Г. С.) чрез пълномощника им адвокат В. П. от САК, в който възразяват, че частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предходното гр.д.№ 3147/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. е образувано по молбата на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение от 19.04.2005 г. по в.гр.д.№ 1095/2004 г. на Софийския апелативен съд и потвърдилото го решение № 3021 от 20.04.2006 г. по гр.д.№ 1890/2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. Атакува се решението, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че ищците Т. Г. С., Т. И. С., П. Д. Ц. и М. Д. Ц. са собственици по силата на чл. 1 ЗВСОНИ на недвижим имот с площ от 3 940 кв.м., очертан със зелен цвят и по букви АБВГ по скицата към заключението на в.л.В. Я. от 13.04.2001 г., който имот се намира в [населено място], [улица] е част от бивш имот пл.№ 7 в кв. 7, кад.лист 293 по плана на бивш Индустриален квартал от 1956 г., а понастоящем е част от имот пл.№ 29, кв. 5 по кадастрални планове на [населено място], м. „Н. „Х. Д.” от 1985 г. и 1995 г. и на основание чл. 108 ЗС [фирма] е осъдено да предаде владението на имота на ищците. С молбата за отмяна е заявено, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че е налице ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно решение № 8605 от 11.07.2016 г. по адм.д.№ 12066/2015 г. на ВАС, Второ отделение, което според молителя установява съществено за делото обстоятелство, а именно – наличието на законен строеж върху процесния имот, което представлява пречка за реституцията.
С обжалваното определение № 227 от 19.09.2017 г. по гр.д.№ 3147/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. предходният състав на ВКС е приел, че решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 20.04.2006 г. при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) и предвиденият в чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) едногодишен срок е изтекъл на 20.04.2007 г., т.е. преди влизане в сила на сега действащия ГПК. Поради това е прието, че подадената на 05.10.2016 г. при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С частната жалба се оспорва правилността на този извод, предвид датата на възникване на документа, релевиран като обективиращ отменителното основание – 11.07.2016 г., когато е постановено решение № 8605 по адм.д.№ 12066/2015 г. на ВАС, Второ отделение, с което е оставено в сила решение № 4498 от 26.06.2015 г. по адм.д.№ 3830/2015 г. на АССГ, ІІ отделение, 32 състав. Според [фирма] решението на ВАС съставлява ново писмено доказателство за ново обстоятелство от съществено значение за спора, а именно – наличието на законен строеж върху процесния имот.
Настоящият състав на съда споделя застъпеното от предходния състав на ВКС разбиране относно недопустимостта на подадената от [фирма] молба за отмяна поради подаването й след изтичане на предвиденият в чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) едногодишен срок на 20.04.2007 г. по следните съображения:
В случая молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, аналогично на основанието по чл. 213, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.) – когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Под „нови обстоятелства” се имат предвид такива новооткрити факти от действителността, които са съществували към момента на разглеждане на делото от инстанциите по съществото на спора, но не са били включени във фактическия материал по делото, независимо от положената от страната нормално дължима грижа за добро водене на процеса. Касае се за факти, които не са били известни на добросъвестната страна и именно по тази причина не са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Под „нови писмени доказателства” се имат предвид новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. И в тази връзка се поставя изискването непълнотата на доказателствата да се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса, т.е. страната да е положила нормално дължимата грижа за добро водене на процеса и въпреки това делото да е останало непопълнено със съответните релевантни за спора писмени доказателства.
С решение № 4498 от 26.06.2015 г. по адм.д.№ 3830/2015 г. на АССГ, ІІ отделение, 32 състав, потвърдено с решение № 8605 от 11.07.2016 г. по адм.д.№ 12066/2015 г. на ВАС, Второ отделение е отменена заповед на заместник – началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж. В производството пред АССГ и ВАС не са участвали насрещните на [фирма] страни по иска по чл. 108 ЗС във връзка с чл. 1 ЗВСОНИ, но не това е обстоятелството с решаващо значение за настоящото произнасяне (доколкото се съобразява разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК). Същественото в случая е, че решенията по административните дела обективират фактическите констатации на административните съдилища относно релевантните за приложението на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ обстоятелства, формирани въз основа на събраните пред АССГ доказателства, както и направените от административните съдилища правни изводи. Като всяко едно съдебно решение, и тези на АССГ и ВАС са доказателства само за съдържанието на формираната правораздавателна воля (в случая – по спора относно законосъобразността на отменена заповед на заместник – началника на ДНСК). Сами по себе си тези съдебни актове съставляват доказателство не относно приетите за установени от административните съдилища факти, а относно извършения анализ на събраните пред тези съдилища доказателства. Видно от мотивите на двата акта, административните съдилища са формирали правни изводи относно съответствието на инициирано през 1985 г. строителство с изискванията на закона въз основа на констатации за факти, които са възникнали и удостоверени писмено в периода 1985 – 1998 г. Устните състезания по гражданското дело (№ 1095/20014 г. на САС, ІІ състав) са приключили в последното проведено от въззивния съд заседание – на 17.11.2004 г., към който момент обективно са съществували както фактите, настъпили преди 1998 г., така и доказателствата за настъпването им. Това означава, че за страната не е съществувала пречка при добросъвестно водене на делото да ангажира в рамките на гражданското дело доказателствата в подкрепа на ползващите я обстоятелства, а процесуалния й пропуск да стори това не може да бъде отстранен посредством производството за отмяна. В този смисъл подадената от [фирма] на 05.10.2016 г. молба за отмяна по същество се основава на обстоятелства, които са възникнали преди влизането в сила на 20.04.2006 г. на решението по иска по чл. 108 ЗС, поради което приложим е срокът по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), а същият е изтекъл на 20.04.2007 г., считано от който момент е преклудирано правото да се иска отмяната на решение от 19.04.2005 г. по в.гр.д.№ 1095/2004 г. на Софийския апелативен съд и потвърдилото го решение № 3021 от 20.04.2006 г. по гр.д.№ 1890/2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. в хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. „а” ГПК. Ето защо постановеното от предходния състав на ВКС определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 227 от 19.09.2017 г., постановено по гр.д.№ 3147/2017 г. по описа на ВКС, І г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: