О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр. София, 24.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 453 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 10.01.2009 год. по гр. д. № 1015/2008 год. Софийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 22.08.2008 год. по гр. д. № 188/2008 год. на Костинбродския районен съд и вместо него е постановил друго, с което отхвърлил предявените от И. Р. П. и П. Н. П. против П. И. Б. искове за признаване за установено, че са собственици, на основание придобивна давност от 1987 год. на недвижим имот, представляващ УПИ * – 1406 в кв. 130 по плана на гр. Г., с площ 790 кв. м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 67 кв. м.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците И, чрез пълномощника им адв. М. Ц. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите, с молба за отмяната му и вместо това искът им бъде уважен.
Ответницата П. Б. , чрез пълномощника й адв. Ант. Никифорова, в писмен отговор поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, респ. неоснователност на касационната жалба.
В представеното от касаторите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовават се на противоречиво решаване от въззивния съд на съществения материалноправен въпрос за осъществяване на давностно владение като способ за придобиване правото на собственост, като представят решения по конкретни граждански дела на ВКС, както и на значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, намира следното:
Данните по делото са за придобит по време на брака между И ответницата недвижим имот, в който е построена и сграда. След развода им през 1987 год. имотът е владян от И. П. и втората му съпруга П, които поддържат да са придобили на основание давностно владение от 1987 год. правото на собственост върху този имот и са искали това им право да бъде признато за установено по отношение на ответницата, която им го оспорва.
Въззивният съд приел, че ищците не са установили да са упражнявали в необходимия десетгодишен период самостоятелно и необезпокоявано фактическа власт върху целия имот, за да се пиреме, че са го придобили по давност. След развода между първия ищец и ответницата е възникнала обикновена съсобственост при равни права в имота, поради което и за да може единият съсобственик да придобие частта на другия по давност, следва да е налице изменение в основанието на владението върху нея, изразяващо се в предприемане на действия, отричащи правото на ответницата и тези действия да са достигнали до нейното знание. Съдът е приел, че единствено заявлението на ищеца П. за недопускане на ответницата в имота не означава манифестиране на промяна в намерението му да придобие нейната идеална част от правото на собственост, тъй като не представляват такива действия по отблъскване и отричане на нейното право, а и не е установено то да е достигнало до нейното знание. Не са налице и фактически действия за отблъскване правото на невладеещия съсобственик, напротив налице са данни за проведени разговори за прехвърляне на имота на дъщерята на бившите съпрузи.пражняваната от ищците фактическа власт върху имота при неопределеността на намерението им да своят същия само за себе си и против волята на ответницата, както и упражняваната фактическа власт от страна на дъщерята на И. П. и ответницата, е обусловило направения от въззивния съд извод за недоказаност на твърдяното от ищците придобивно основание.
Действително, същественият материалноправен въпрос е този за възможността правото на собственост да бъде придобито от единия съсобственик в имота на основание непрекъсното владение в продължение на необходимия десетгодишен период от време. За да е налице поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва този въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, което основание в случая не е налице. Въззивният съд, въз основа на събраните доказателства, е приел, че упражняваната от ищците фактическа власт не е довела до придобиване собствеността върху частта на ответницата в имота по давност, тъй като не е установена субективната страна на владението. Този извод не е в противоречие с представените решения на ВКС, тъй като и в това с № 776/2005 год. по гр. д. № 523/2005 год. на ВКС е прието, че следва да се установи към кой момент двамата съпрузи са започнали да осъществяват самостоятелна фактическа власт върху имота и при какви условия е отблъснато владението на останалите съсобственици. Въпросът за изтичане на придобивната давност по време на брака, обуславящ възникване на съпружеска имуществена общност, както и този за необходимостта за снабдяване с нотариален акт към момента на изтичане на давностния срок, които са предмет на другите две представени решения на ВКС, са неотносими към настоящия спор, тъй като те не са предмет на разглеждането му.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторите не са изложили никакви съображения, въз основа на които да се прецени значението на съществения материалноправен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, извън наличието на утвърдена съдебна практика по въпроса за придобивната давност.
В заключение следва извод за липса на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 23 от 10.01.2009 год. по гр. д. № 1015/2008 год. по описа на Софийския окръжен съд по подадената от И. Р. П. и П. Н. П., чрез а. М. Ц. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: