4
гр. д. № 3553/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 03.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3553/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 181 от 04.05.2017 г. по гр. д. № 110/2017 г. на окръжен съд – Смолян е потвърдено решение № 5 от 06.01.2017 г. по гр.д. № 192/2016 г. на районен съд – Златоград, с което са отхвърлени исковете, предявени от [фирма] против [община], както следва: с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – да бъде признато за установено, че по силата на покупко-продажба по фактура № 11/27.04.2003 г. ищецът е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот № 2 по частично попълване на кадастралния план на [населено място], общ. Н., утвърден със Заповед № 101/04.03.2013 г. на Кмета на [община], с площ от 8773 кв. м., върху който е изградена пресевна инсталация и цех за бетонови изделия и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на гореописания имот по силата на давностно владение, продължило от 20.12.2000 г. до настоящия момент.
Против въззивното решение е постъпила касационна жалба от С. А. К. в качеството му на управител на [фирма], чрез пълномощника адв. Н. П., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани два въпроса, по отношение на които се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответната страна по касация – [община] е подала писмен отговор чрез юрисконсулт Н. Х., в който оспорва наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявения иск подлежи на касационен контрол, подадена е от надлежни страни с интерес да обжалват постановеното решение. Постъпила е в съда на 26.06.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, предвидени с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред.
За да се произнесе с облажваното решение въззивният съд подробно е разгледал възраженията и доводите на страните при обоснована преценка на събраните доказателства. Приел е, че [фирма] не е доказало наличието на нито един от придобивните способи, въз основа на които предявява вещни права срещу [община] върху процесния имот. Ищецът е твърдял да е собственик по силата на договор за покупко-продажба, на основание на който е придобил имота от предишния собственик [фирма], представлявано от управителя С. К., за сумата от 10 610 лв. За да отхвърли претенцията на това основание Окръжен съд – Смолян се е позовал на императивната материалноправна разпоредба на чл. 18 ЗЗД, съгласно която договорите за прехвърляне на вещни права се сключват в нотариална форма и е приел, че приложената като доказателство фактура № [ЕГН]/27.04.2003 г. поражда само облигационни отношения между страните. По отношение на иска за признаване правото на собственост въз основа на придобивна давност съдът подробно е анализирал събраните писмени и гласни доказателства и е взел предвид данните от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Достигнал е до извод, че не се установява по категоричен начин кое дружество – [фирма] или [фирма] , представлявано също от С. К.– е осъществявало фактическа власт върху имота. Взел е предвид и това, че свидетелските показания се отнасят за период до 2006-2007 г., а по делото не са събрани доказателства относно владението на имота до предявяването на исковата молба. Приел е за несъстоятелно твърдението на ищцовото дружество, че то е упражнявало фактическа власт върху имота, считано от 2000 г., тъй като то е вписано в Търговския регистър с решение № 389/28.03.2013 г., респективно възникнало като правен субект в по-късен момент. Направил е краен извод за неоснователност на предявения иск с мотивите, че не е установен периода на фактическа власт като елемент от придобивното основание по чл. 79 ЗС, нито твърдението, че именно ищцовото дружество я е упражнявало. Окръжен съд – Смолян е разгледал и хипотетично възможността [фирма] да владее имота от 27.04.2003 г., когато е издадена фактурата, по силата на която дружеството твърди да е придобило имота, но и от тази дата десетгодишният срок по чл. 79, ал. 2 ЗС не е изтекъл, тъй като на 5.03.2013 г. [община] е издала акт за частна общинска собственост по отношение на процесния имот, с което оспорила правата на ищеца. При тези съображения въззивната инстация е потвърдила изводите на първостепенния съд за неоснователност на предявените претенции.
Настоящият състав намира, че не се налице основания за допускане на касационна проверка по отношение на атакуваното въззивно решение. Формулираните от касатора въпроси не са били правно разрешавани от въззивния съд и не са намерили отражение при формиране на решаването на делото. Съгласно предвидения с процесуалния закон „селективен“ характер на касационното обжалване допускането касация е обусловено от формулиране на правен въпрос, по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС е указано, че материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Той трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В приложеното към жалбата изложение касаторът повдига въпроса „Прекъсва ли издаването на акт за частна общинска собственост придобивната давност?“ Трайна и последователна е практиката на ВКС, че основанията за спиране или прекъсване на давностните срокове са установени в закон и се прилагат както за погасителната, така и за придобивната давност. Очевидно, че издаването на акт за частна общинска собственост не попада в предметния обхват на чл. 116 ЗЗД. Този въпрос обаче не е обусловил решаващите изводи на съда. Въззивната инстанция ясно и категорично е посочила, че не се установява наличие на елементите от фактическия състав по чл. 79 ЗС. По делото не е безспорно установено нито кой е владял имота, нито за какъв период, както и той да е с продължителността, установена в закона.
Касаторът е формулирал и процесуално-правен въпрос, свързан с редовното призоваване на страните в производството и дали съдът е длъжен да призовава страната чрез процесуалния ? представител. В атакуваното решение въззивният съд е изложил мотиви по отношение на искането на [фирма] даденият ход по делото да бъде отменен, тъй като било налице нередовно призоваване за открито съдебно заседание, но е приел същото за неоснователно доколкото по делото се съдържат данни, включително и признание от страна на управителя на дружеството, че същият е уведомен по телефона за насрочването на заседанието. Окръжен съд – Смолян не е разглеждал въпроса на кого е следвало да бъде връчена призовка. В книжата, изходящи от [фирма], приложени във въззивното производство е посочен като съдебен адрес – седалището на дружеството. Действително приложено е и пълномощно за адвокат, който да го представлява, но не е заявено искане призовки и съобщения да се връчват на процесуалния представител. Поради което не е възникнало и не е обсъждано задължение на съда да връчва съобщения на представител на страната.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 04.05.2017 г. по в. гр. д. № 110/2017 г. по описа на Окръжен съд – Смолян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: