О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 08.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 308 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. Я. и Ф. К. Я. и двамата от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. Н., срещу решение № 161 от 11.11.2015г., постановено по гр.д. №224/2015г. по описа на Окръжен съд-Силистра.
В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторите твърдят, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по следните правни въпроси: 1. Дължи ли въззивният съд даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. 2. Настъпва ли преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК за поискани едва с въззивната жалба доказателства поради това, че с оглед допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения е била пропусната възможността за своевременното им събиране – чл. 266, ал.3 ГПК. 3. Достатъчно ли е да се приеме, че един имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като същият не е бил обработван от ТКЗС в конкретното землище. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно : по първия въпрос с решение № 304 от 01.10.2015г. по гр.д. № 2460/2015г., VІ г.о., решение № 253 от 18.05.2011г. по гр.д. № 1919/2010г., VІ г.о. и решение № 417 от 12.07.2010г. по гр.д. № 788/2009г., VІ г.о.; по втория с решение № 304 от 01.10.2015г. по гр.д. № 2460/2015г., VІ г.о., и ТР№ 1/2013г. по тълк.д. №1/2013, ОСГТК на ВКС и по третия въпрос – с решение № 197 от 10.05.2011г. по гр.д. № 430/2010г., І г.о.
Ответникът по касационната жалба М. С. Ю. възразява срещу допустимостта на касационното обжалване, като излага подробни съображения за липсата на основания по чл.280,ал.1 ГПК както и за неоснователност на релевираните доводи за неправилност на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. нконстатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 267 от 19.06.2015г., постановено по гр.д. №102/2015г. по описа на РС-Силистра. С последното е прието за установено по отношение по отношение на ответниците – Б. А. Я. и Ф. К. Я., че ищецът – М. С. Ю. е собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ от 4500 кв.м.,намиращо се в [населено място], [община], съставляващо поземлен имот в населено място без одобрен регулационен и кадастрален план, а по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71,т. ІІІ,рег. № 3004, д. № 297/2007 г. по описа на нотариус Зл. Н., вписан в СВ с акт № 148, т. VІІ, д. № 1518/2007г., съставляващо имот № 23, по неодобрения кадастрален план на селото от 1996 г., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от гараж и изба на първи етаж и две стаи, с достъп до тях през външно стълбище и обща тераса от запад – на втори етаж и стопански постройки /подробно описани/. Въззивният съд, е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, пл. № 23, по изработения от 1996г., по неодобрен план на [населено място], с нотариален акт № 71/2007г. за покупко-продажба и твърди, че неговите праводатели са придобили собствеността върху имота чрез давностно владение /КНА № 192/05.08.1997г./. Правният интерес от предявяване на иска обосновава с факта, че през есента на 2013г. ответникът, който е собственик на съседния имот – № 00101020 по КВС на [населено място] по силата на договор за покупко-продажба на земеделска земя, с помощта на технически лица е извършил трасиране на имота си, при което е навлязъл значително в площта на процесния имот – 1/3 от него. Възникналият спор относно пространствения обхват на правото на собственост се заключава в площта от 2 075 кв.м., в която се застъпват имотът на ищеца с този на ответниците. Прието, че процесният имот никога не е имал земеделски характер, поради което не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а правото на собственост е придобито от ищеца, посредством частно правоприемство в пространствения обхват, според представения титул за собственост – НА №71/2007г. За неоснователно е прието възражението на ответника, че спорната част е възстановена с план за земеразделяне по реда на ЗСПЗЗ на праводателя му. Липсват доказателства по делото, установяващи твърдяната от ответниците изтекла в тяхна полза придобивна давност. Въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи в първоинстанционното решение и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Приел е, че оплакванията във въззивната жалба за необходимост от ангажиране на нови доказателства поради липса на такива, установяващи критериите, визирани в ТР № 104/26.06.1964г. на ВС, са неоснователни. Изводите си, че процесният имот не е земеделски, са основани на конкретните доказателства по делото, които установяват, че имотът никога не е бил внасян или обработван от ТКЗС, респективно отнеман от лицата, които са го владели в реални граници като дворно място.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.По първите два въпроса въззивният съд се е произнесъл не в противоречие, а в съответствие с ТР №1/2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС. С него е прието, че за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада въззивният съд не следи служебно. Ако във въззивната жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване указания на страните да предприемат онези процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършват поради отсъствие или непълнота на доклада и на дадените указания.В случая настоящите касатори – ответници по иска, в своята въззивна жалба са поискали да бъдат дадени указания на ищцовата страна за установяване на нейните твърдения. Липсва искане от самите въззивници за допускане на сочени от тях доказателства. Третият въпрос също не е решен в противоречие със сочената от касатора практика на ВКС. Въззивният съд е приел, че процесният имот няма характер на земеделски и поради това същият не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Събраните свидетелски показания, че имотът е обработван не от ТКЗС, а от праводателите на ищеца, както и фактът, че попада в населено място без одобрен кадастрален и регулационен план, са обусловили изводите на въззивният съд относно селищния статут на имота. Изводите му с оглед конкретните факти не са в противоречие,а са в съответствие със соченото решение №197/2011г. по гр.д.№430/2010г., ВКС, І г.о., както и с решение №249/2011г. по гр.д.№621/2010г., ВКС, І г.о. С тях по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на въпросите дали подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя, която не е била реално обобществена, нито включена в ТКЗС, ДЗС и други организации /с първото посочено решение/, както и дворно място, намиращо се извън регулация и може ли то да бъде придобито по давност / второто решение/.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по така поставените от касаторите въпроси. Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК и представените доказателства, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №161 от 11.11.2015г., постановено по гр.д. №224/2015г. по описа на Окръжен съд – Силистра.
ОСЪЖДА Б. А. Я. с ЕГН – [ЕГН] и Ф. К. Я. с ЕГН – [ЕГН] да заплатят на М. С. Ю. с ЕГН [ЕГН] разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500/ петстотин/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: