4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
гр. София,24.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3235 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1799 от 29.06.2015г. по ч.гр.д. № 2172/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено определение от 11.03.2015г. по гр.д. № 5546/2014г. на СГС, 6-14 състав. С потвърденото определение е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е предприел връчване на исковата молба и приложенията по телефона или факса, съгласно чл.44, ал.2 ГПК, преди да разпореди залепване на уведомление. Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по този негов довод, въпреки че е бил изложен в частната жалба. Твърди още, че пълномощникът на ищеца – адв. А. Н., е дала сведенията, че на вписания адрес на управление на дружеството – частен жалбоподател в настоящото производство, няма такава фирма, като счита, че е без значение обстоятелството, че впоследствие такива сведения са били дадени и от други лица. Счита още, че дружеството е следвало да бъде призовавано от адреса, посочен в сключения между страните предварителен договор, по който въпрос въззивният съд също не е изложил мотиви. Поради това поддържа, че посочените факти следва да се окачествят като „особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее“ по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като същото е в противоречие с практиката на ВКС, възприета в определение № 610 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 544/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., с което се допуска принципната възможност съдебни актове са бъдат валидно връчвани на страна – търговец по факса или електронна поща, както и противоречи на практиката на отделни съдилища – решение от 27.02.2012г. по гр.д. № 8001/2011г. на СГС, II -Г въззивен състав, с което е прието, че при наличието на обявен в търговския регистър факсов номер на страната – търговско дружество, приложението на чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.1 ГПК, без да е била използвана възможността за връчване на съдебните книжа чрез обявения в ТР факт, е незаконосъобразно.
Ответникът „Н. Г. КОРПОРАЦИЯ“, дружество, вписано в съответствие със законите на Британските Вирджински острови, оспорва частната касационна жалба, като поддържа, че е недопустима, тъй като не съдържа предвиденото в чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Поддържа, че частният жалбоподател не е формулирал съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който счита, че е решен при несъобразяване с практиката на съдилищата. Излага подробни съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че, макар да е незаконосъобразно при връчване на съобщение да се използва информация за адреса от представител на противната страна, информацията, че дружеството – частен жалбоподател е напуснало адреса и новият адрес е неизвестен, е потвърдена и от други лица на същия адрес, които не попадат в кръга на лицата, заинтересовани от изхода на спора. Поради това е заключил, че първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че частният жалбоподател не е бил намерен на посочения в ТР адрес и процедурата по чл.50, ал.2 вр. чл.47 ГПК е била законосъобразно проведена. Изложил е съображения, че съобщаването по телефона по реда на чл.42, ал.3 ГПК е способ за връчване на съобщения, но не и на книжа, тъй като устното възпроизвеждане на съдържанието им не е изпълнение на задължението за връчване на книжата. Приел е още, че чл.42, ал.3 ГПК не съдържа императивно задължение за съда да призове страна чрез известни му телефон и електронна поща, нито същите са задължителни за вписване в ТР обстоятелства, поради което и неуведомяването по този начин не би могло да се определи като неспазване от страна на съда на съответната процедура.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си, инкорпорирано в частната касационна жалба, не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Касаторът е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното определение, изложени в частната касационна жалба. Тези оплаквания обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и от частната касационна жалба да се изведе процесуалноправният въпрос относно възможността съдебни актове да бъдат валидно връчвани на страна – търговец по факса или по електронна поща, отговорът на този въпрос не е обуславящ основателността на направеното искане за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. Доводите на частния жалбоподател за нередовността на извършеното връчване на преписи от исковата молба и доказателствата по реда на чл.47 ГПК са относими към правилността на извършената от съда преценка за пропускане на срока за подаване на писмен отговор на исковата молба, но не и към наличието на посочените в чл.64, ал.2 ГПК основания за възстановяване на пропуснатия срок. Ако срокът не е започнал да тече, респ. не е изтекъл, не е налице необходимост от възстановяването му. Особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, явяващи се основание за възстановяване на срока, са такива обстоятелства, които се настъпили по време на теченето на срока и които са препятствали извършване на дължимото процесуално действие в срок. При нередовно връчване на преписи от исковата молба и доказателства срокът за писмен отговор не започва да тече, поради което доводите за такава нередовност не представляват основания от категорията на посочените в чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1799 от 29.06.2015г. по ч.гр.д. № 2172/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: