О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
С., 05.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 3010 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. В. М.-П. от [населено място] срещу определение № 17534 от 15.07.2017 г. по ч. гр. д. № 11911/2015 г. на Софийския градски съд, II- в, с което е потвърдено определение от 20.06.2000 г., постановено по гр. д. № 57/1998 г. на Софийския районен съд, 48 с-в.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска отмяната му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответните страни по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 20.06.2000 г., постановено по гр. д. № 57/1998 г. на Софийския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на В. Н. М., на чието място е конституирана жалбоподателката, за възстановяване срока за обжалване на определение от 13.05.1998 г. за прекратяване на производството по делото. Въззивният съд е приел, че производството по гр.д. № 57/1998 г. по описа на СРС, е образувано по искова молба подадена лично от В. Н. М. и Л. Н. М. и двамата с един постоянен адрес в [населено място], с която е предявен иск с правна квалификация чл.108 ЗС във вр. чл. 7 ЗВСОНИ. Призовките за насроченото съдебно производство са получени от ищцата Л. М. – лично и със задължение да предаде на брат си В. М.. Двамата ищци са упълномощили един процесуален представител – адвокат Н. П. като в съдебно заседание са се явили с нея. С определение от 13.05.1998 г. производството по делото е прекратено. Съобщението за това е връчено лично на ищцата и със задължение да предаде на брат си. Ищцата е подала молба, с която върнала съобщението до брат си, посочвайки, че същият се намирал в болнично заведение в тежко състояние. Ищецът В. М. е подал частна жалба срещу прекратяването, която е върната като просрочена, а определението за прекратяване е влязло в сила. На 16.04.1999 г. същият е подал молба за възстановяване на срока за обжалване, преди изтичане на срока по чл.37, ал. 2 ГПК /отм./. В молбата са изложени твърдения, че пропускането на срока за обжалване се дължи на неефективното предаване на съобщението и на тежкото му здравословно състояние, налагащо болнично лечение, което представлявало особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 37, ал. 1 ГПК /отм./. С определение от 20.06.2000 г. районният съд е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока като е приел, че за молителя не са били налице особени непредвидени обстоятелства, оправдаващи пропускането на срока за обжалване на прекратителното определение. С обжалваното в настоящото производство определение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение като е приел, че макар и ищецът да е бил в тежко здравословно състояние, за защита на правата му не е било необходимо съобщението да му е връчено лично. Същото е получено от другата ищца, която не само е била от домашните му, но и е била в известност за наличието на процесуален представител на молителя, поради което в случая не се установява да са съществували каквито и да било пречки за извършване на съответните процесуални действия в срок.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ изхода на спора въпрос, решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: Хоспитализацията на страната по делото, наложила се поради внезапно възникнало тежко заболяване, представлява ли особено непредвидено обстоятелство – основание за възстановяване на срок по чл. 37, ал. 1 ГПК /отм./.
При посочените по-горе решаващи мотиви за постановяване на обжалваното определение, формулираният от касатора правен въпрос не е в състояние да обуслови исканото допускане на касационното обжалване. Същият не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, не е намерил отражение при постановяване на съдебния акт и не кореспондира с установеното по делото. Изводът, че липсват основания за възстановяване на срока за обжалване на прекратителното определение, е направен след преценка, че за защита на правата на ищеца не е необходимо съобщението да му бъде предадено лично, тъй като същото е получено от другата ищца, която не само е била от домашните му, но и е била в известност относно наличието на негов процесуален представител, който е имал възможността да извърши съответните процесуални действия в срок. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 17534 от 15.07.2017 г. по ч. гр. д. № 11911/2015 г. на Софийския градски съд, II-в, с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: