О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр. София, 30.12.2008г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3699/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № І* от 22.02.08г., постановено по в.гр.д. № 638/07г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение № 815 от 15.06.07г. по гр.д. № 2263/06г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. С. Д., А. И. Д. и М. И. К. за отмяна на взетото на 22.04.2000г. решение на общото събрание на етажната с. на ул.”Ш” № 6, гр. Б. и за разпределение на реалното ползване на дворното място, обща част на ЕС, съобразно обема и правата на етажните собственици. Прието е, че решението на ОС на ЕС от 22.04.2000г. да се отложи за разглеждане предложението на А. Д. и М. К. за разпределение ползването на общото дворно място, докато първият изпълни задължението си да прекрати неправомерните си действия според предходно решение на ОС от 1995г., не е незаконосъобразно и не вреди на общата вещ. Прието е също, че ползването на предната част на мястото е разпределено по съответния ред с решение на ОС на ЕС, според което същото ще се ползва за цветна градина, а не за паркиране на автомобили.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. С. Д., А. И. Д. и М. И. К. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – за разпределение ползването на обща част на ЕС (дворно място), който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което първото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. В случая не е налице и второто релевирано основание, тъй като в обжалваното решение посоченият въпрос не е решен в противоречие с решение № 31 от 01.03.1966г. на ОСГК на ВС и решение № 1* от 26.07.99г.по гр.д. № 291/99г. на ВКС, ІV г.о., в които е прието, че при двама собственици при етажна с. с равни части в общите части разпоредбите на чл.32 ЗС намират приложение, след като между тях не може да се постигне съгласие за определяне реда и начина на ползване на общите части, доколкото в него не е взето противно становище. Същото важи и за представените решение № 86 от 19.12.75г. по гр.д. № 74/75г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че мнозинството на собствениците при управлението на съсобствената вещ не може да наложи такъв режим на ползването й, че да пречи на малцинството да си служи с нея според своите права и че в такъв случай малцинството може да търси съдебна защита на правата си, решение № 1* от 30.09.75г. по гр.д. № 1161/75г. на ВС, І г.о., в което е разгледан спор за разпределение ползването на съсобствен парцел, застроен със сгради, които са индивидуална с. на отделните съсобственици и решение № 39 от 10.01.1977г. по гр.д. № 2401/76 г. на ВС, І г.о., с което е разгледан спор за разпределение ползването на дворно място, в което само единият от съсобствениците има лична постройка. Решение № 1* от 30.12.03г. по гр.д. № 1918/02г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 795 от 25.08.06г. по гр.д. № 532/05г. на ВКС, ІV г.о. също не могат да служат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като са постановени по настоящото дело при предходните му две разглеждания от ВКС, а не по различни дела. Това важи и за представеното решение № 539 от 10.09.99г. по гр.д. № 1754/99г. на ВКС, V г.о., с което е оставена без уважение молбата на касаторите за преглед по реда на надзора на влезли в сила решения на БРС и БОС, постановени във връзка с предходно решение на ОС на ЕС от 1995г., а не е разрешен правен спор по същество, още повече, че и с това решение липсва противоречие.
Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не е налице, тъй като същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или когато има съдебна практика, но тя е неправилна и трябва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в тази насока не са изложени. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставения въпрос да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице.
С оглед изложеното подадената от Г. С. Д., А. И. Д. и М. И. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице сочените в нея основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
При този изход на делото ответникът по жалбата има право на разноски за настоящото производство, но в случая разноски не следва да се присъждат, тъй като липсват данни такива да са били направени от него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № І* от 22.02.08г., постановено по в.гр.д. № 638/07г. на Бургаския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: