О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София, 07.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1353/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. К., А. Т. Д., А. Р. Р. и Р. Т. Д. срещу въззивно решение № 1* от 16.07.09г., постановено по гр.д. № 1074/09г. на Пловдивския окръжен съд, 10 с-в, с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 196 от 30.01.09г., постановено по гр.д. № 702/06г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Р. К., А. Т. Д., А. Р. Р. и Р. Т. Д. против Е. П. П., С. К. К.в, действащ като ЕТ”М”, “П” О. и О. Р. иск по чл.108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху ползваните от тях части от имот № 261а от кад. план на гр. П. от 1955г. с площ от 2, 935 дка.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение на ПК-П. от 1999г. на ищците в първоинстанционното производство е възстановено правото на съсобственост в стари реални граници върху процесния имот. Съгласно определената с протокол от 28.09.1991г. землищна граница между гр. П. и с. Б. поле, О. Р., намираща се в регулацията на гр. П., спорната част от имота с площ от 1, 320 дка, която се владее от ответниците, попада в землището на селото, като правото на собственост върху нея е възстановено през 1993г. от ПК- О. Р. на праводателите на ответниците с план за земеразделяне. Този план е преработван частично през 2004г. като изменението не е засегнало възстановените на праводателите на ответниците имоти, поради което въззивният съд е приел, че последиците по чл.34в ЗСПЗЗ не са настъпили. Прието е също, че възстановяването на правото на собственост от ПК- П. върху частта от процесния имот, попадаща в землището на с. Б. поле, не може да се противопостави на правата на ответниците, на проводателите на които собствеността върху имота е възстановена с решение на компетентната поземлена комисия и че предявеният от тях ревандикационен иск е неоснователен.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВАС във връзка с разглеждани административни актове при условията на чл.34в ЗСПЗЗ, както и че с него съдът не е упражнил т.н. косвен съдебен контрол относно законосъобразността на административните актове, който проблем има значение съществено значение за развитието на правото, респ. за точното прилагане на закона.
Ответниците по жалбата Е. П. П., С. К. К.в, дейставщ като ЕТ”М” и “П” О. считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика, поради което следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на едно решение на ВКС, постановено по конкретен спор по реда на отменения ГПК, както и на няколко решения на ВАС, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение правен въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай касаторите не са посочили конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото, които в представените от тях съдебни актове са решени по друг начин, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие между въззивното решение и представеното от тях Р № 134 по гр.д. № 829/08г. на ВКС, с което е прието, че съгласно чл.34в ЗСПЗЗ от момента на обнародване на заповедта за преработка на плана по чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на поземлените комисии (сега ОСЗ) и издадените въз основа на тях констативни актове на засегнатите от преработката имоти, тъй като настоящият случай е друг – установено е, че възстановените на праводателите на ответниците имоти не са засегнати от преработката на плана за земеразделяне. Представените няколко решения на ВАС също не сочат на наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като са постановени по административни, а не по граждански спорове.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по чл.288 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от М. Р. К., А. Т. Д., А. Р. Р. и Р. Т. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата Е направените в настоящото производство разноски в размер на 150 лв. Разноски в полза на останалите ответници не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 16.07.09г., постановено по гр.д. № 1074/09г. на Пловдивския окръжен съд, 10 с-в.
О с ъ ж д а М. Р. К., А. Т. Д., А. Р. Р. и Р. Т. Д. да заплатят на Е. П. П. сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: