О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 85
гр. София, 09.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4548 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 690 от 7.05.2008 г. по гр. д. № 486/2008 год. на Пловдивския окръжен съд е отменено първоинстанционното решение от 13.11.2007 год. по гр. д. № 3852/2006 год. на Пловдивския районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от М. П. И.а против С. Р. С. иск за делба на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда, с площ 68 кв. м., построена в п. ХІІ – 985 в кв. 84 по плана на с. С., като неоснователен.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ищцата, в срока по чл. 283 ГПК. Същата поддържа становище за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите. В изложението към касационната жалба се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване и представя съдебна практика на ВКС.
В представения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, ответникът С. С. оспорва наличието на основанията за допустимост на касационното обжалване, респ. поддържа неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, касаторката поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос по приложението на чл. 19, ал. 3 СК в противоречие с практиката на ВКС в цитираните и приложени решения, както и че разглеждането на този въпрос от касационния съд ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В обжалваното въззивно решение съдът приел, че ищцата не е въвела твърдения за влагане в строежа на сградата на семейни средства, поради което и възражението на ответника, че строежът е осъществен със средства и труд на неговите родители е доказано с ангажираните от него свидетелски показания, оборващи презумпцията за съвместен принос при придобиването на построената по време на брака между страните жилищна сграда. Поради това приел за ирелевантно обстоятелството, че по време на строителството съпругата е отглеждала децата, което би имало значение ако са влагани лични или семейни средства на съпруга, и с оглед индивидуалната собственост на последния относно дворното място, като придобито по дарение преди брака, приел, че сградата не е съпружеска имуществена общност между страните.
Макар и да не е посочил изрично в мотивите си, въззивният съд всъщност е заключил, че спорната жилищна сграда представлява индивидуална собственост на ответника, като построена с дарственото намерение от родителите му за него с техни средства и труд. Следователно приемайки, че съвместен принос на съпрузите не е налице, и тъй като за дарението не е налице изискуемата се нотариална форма за разпореждане с недвижим имот, то придобивното основание за съпруга остава приращението – сградата е построена в негов личен имот. Възражение в този смисъл не е поддържано от ответника. Последният е поддържал, че вложените средства и труд от родителите му са дарявани само на него, но не и на семейството му, поради което и същото обосновава извод за поддържано становище за наличие на трансформация на лични негови средства от това дарение в придобиването на имота по време на брака – чл. 21, ал. 1 СК. Изводите на въззивния съд за основателност на възражението за придобиване на имота изцяло с дарените на ответника парични средства и труд, основани само на свидетелските показания на майка му и брат му, както и на св. Л, са в противоречие с представеното от касаторката решение № 1* от 16.05.96 год. по гр. д. № 2229/95 год. ІV г. о. на ВКС, в което е прието, че съдът следва да прецени и редица други обстоятелства относно вътрешните отношения между съпрузите и след цялостния им анализ да даде отговор на спорния въпрос за придобиването на собствеността. Защото, както е прието и в представеното решение № 88 от 8.03.99 год. по гр. д. № 910/98 год. на ІІ г. о. ВКС придобитото имущество има правното положение на средствата, изразходвани за придобиването му, в каквато насока липсват изложени конкретни съображения. Констатираното противоречие по съществения за спора материалноправен въпрос с тази съдебна практика е достатъчно основание за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІV гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 690 от 7.05.2008 год. по гр. д. № 486/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от М. П. И.а, чрез пълномощника й адвокат Г от гр. П., касационна жалба срещу него.
Делото да се докладва на П. на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: