3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр. София, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА.
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 153 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна касационна жалба вх. № 22729/13.12.2019 г., подадена от А. Д. Д. срещу определение № 3863 от 21.11.2019 г. по ч. гр. д. № 5613/2019 г. на Апелативен съд – София, т. о., 13 състав, с което е потвърдено разпореждане № 936 от 25.02.2019 г. по гр. д. № 66/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което разпореждане е върната като недопустима – подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, частната жалба на А. Д. с вх. № 2596/17.07.2018 г.
Апелативен съд – София е заключил в постановеното от него определение, че обжалваното разпореждане е правилно като краен резултат – частната жалба действително е недопустима, тъй като е просрочена. Изложил е, че с нея е атакувано определение, постановено в присъствието на страната на 10.07.2018 г., поради което срокът за обжалване е започнал да тече на 10.07.2018 г. и е изтекъл на 17.07.2018 г., докато жалбата е била подадена на 19.02.2019 г.
Жалбоподателката намира обжалваното определение за недопустимо, предвид изложените в него мотиви, които не кореспондират с тези в разпореждането от 25.02.2019 г. и с изложените в частната жалба срещу последното доводи и възражения. Сочи, че определението е нищожно и недопустимо, тъй като с него е потвърдено нищожно (неподписано) разпореждане, както и защото е постановено от съдии от търговско отделение на САС, а не от гражданско отделение, въпреки че става дума за граждански спор.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК А. Д. твърди, че обжалваното от нея определение следва да бъде отменено като нищожно, недопустимо и неправилно.
Формулира следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на преценка доводите и възраженията на страните в процеса, в т. ч. и новооткритите доказателства при новото, повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция;
2. При неприключил инстанционен контрол отказът на въззивния съд да се произнесе по възражение за недопустимост на производството въз основа на новооткрито обстоятелство, с което по безспорен начин се установява просрочие на въззивна жалба, с която се оспорва първоинстанционното решение, в т. ч. и разпореждането, с което се връща депозирана в преклузивните срокове частна жалба срещу този отказ от произнасяне, представлява ли съществено порочно процесуално и съдопроизводствено нарушение и основание ли е за отмяна на постановения съдебен акт;
3. Нищожен ли е съдебен акт, който не е издаден в законоустановената форма (не е подписан от нито един от членовете му), и длъжен ли е въззивният съд да прогласи неговата нищожност при повдигнат спор за това. Жалбоподателката се позовава на Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което: „Съгласно съдопроизводствените правила за постановяване на съдебен акт, решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото – чл. 235, ал. 1 ГПК по мнозинството на гласовете – чл. 21, ал. 5 ГПК, подписва се от всички съдии, взели участие в постановяването му, а когато някой от тях не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва причините за това – чл. 236, ал. 3 ГПК“.
Заявява, че полученото от нея разпореждане № 936/25.02.2019 г. по гр. д. № 66 по описа на Благоевградския окръжен съд за 2018 г. не е подписано от нито един от членовете на постановилия го въззивен състав, в т. ч. и от съдията-докладчик; не е посочена уважителна причина за неподписването му, заради което то е нищожно; с това си действие самите членове на въззивния състав са изразили несъгласието си с постановеното от тях в разпореждането и са възпроизвели съдебен акт, който не поражда правни последици.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване.
На 10.07.2018 г. Окръжен съд – Благоевград, в проведено на посочената дата открито съдебно заседание по гр. д. № 66/2018 г., е приел, че не са налице пречки за даване ход на делото и е постановил определение за даване ход на делото. Определението е постановено в присъствието на А. Д..
А. Д. е подала частна жалба вх. № 2596/17.07.2018 г., с което е обжалвала определението от 10.07.2018 г. за даване ход на делото и отказа съдът да се произнесе по възражението й за недопустимост на производството.
На 19.02.2019 г. от А. Д. е постъпила молба с вх. № 169, с която същата е поискала от Окръжен съд – Благоевград информация на какъв етап от разглеждане се намира частната й жалба срещу определението от 10.07.2018 г.
С разпореждане № 936 от 25.02.2019 г. по гр. д. № 66/2018 г. на ОС – Благоевград докладчикът по делото е върнал частната жалба вх. № 2596/17.07.2018 г. като подадена срещу определение, за което нормите на ГПК не предвиждат обжалване. Разпореждането е надлежно подписано от съдията-докладчик.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение намира, че обжалваното пред него определение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за нищожност и недопустимост на въпросния съдебен акт, който е постановен от надлежен съдебен състав, в правораздавателната власт на съда, подписан е и съдържа необходимите мотиви. В тази връзка настоящата съдебна инстанция съобразява и че съдът следи служебно за спазването на преклузивните срокове по ГПК, в частност – дали срещу определението от 10.07.2018 г. е била подадена частна жалба в законоустановения 1-седмичен срок. Правно ирелевантно за валидността и допустимостта на определението от гледна точка на действащите правни норми е обстоятелството, че по частната жалба се е произнесъл състав на търговското отделение на САС, а не на гражданското такова.
Действително, в случая Апелативен съд – София е направил неправилен извод за просрочие на частната жалба, подадена срещу определението на ОС – Благоевград от 10.07.2018 г., като не е съобразил, че срещу последното е била депозирана жалба вх. № 2596/17.07.2018 г., тоест в срока по чл. 275, ал. 1, изр. второ ГПК. Въпреки този извод, обаче, определението на Апелативен съд – София като краен резултат е съобразено със закона и с практиката на ВКС по приложението на чл. 274 ГПК и поради това не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определението на Окръжен съд – Благоевград, постановено на 10.07.2018 г., не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК и поради това законосъобразно частната жалба срещу него е била върната с разпореждане на съда, а разпореждането за връщане – потвърдено от горната съдебна инстанция.
Повдигнатите в частната касационна жалба въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК са изцяло правно ирелевантни и несъобразени с обстоятелствата по делото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3863 от 21.11.2019 г. по ч. гр. д. № 5613/2019 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: