Определение №18 от 24.1.2020 по ч.пр. дело №160/160 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18

гр. София, 24.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА.
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 160 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх. № 10087/26.11.2019 г., подадена от П. Х. К. срещу определение № 157 от 7.11.2019 г. по гр. д. № 3987/2019 г. на Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на П. Х. К. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязло в сила решение № 410 от 3.07.2017 г. по гр. д. № 1804/2016 г. на Хасковския районен съд, потвърдено с решение № 399 от 1.11.2017 г. по гр. д. № 619/2017 г. на Хасковския окръжен съд, последното оставено в сила с решение № 179 от 8.04.2019г. по гр. д. № 163/2018 г. на Върховния касационен съд, I г. о.
В обжалваното пред настоящия съд определение е прието, че молбата за отмяна е подадена от лице, което не е било страна и не е участвало в съдебното производство, така че тя следва да се квалифицира по чл. 304 ГПК. Визирано е, че сочената от молителката разпоредба на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е приложима само при нарушено право на участие на лица, които са били конституирани като страни в процеса. Посочено е, че разпоредбата на чл. 304 ГПК дава възможност да бъде поискана отмяна на влязло в сила решение от трето лице, неучаствало в производството, спрямо което решението има сила с оглед чл. 216, ал. 2 ГПК, т. е. при необходимо другарство. Изложени са съображения, че в случая молителката няма качеството на необходим другар на ответника М. К. и това е изрично обосновано от нея в молбата – тя твърди, че е съсобственик на имота, но предявеният ревадикационен иск не е насочен срещу нея. Прието е, че другарството между съсобствениците на недвижим имот при предявен иск за собственост на имота е обикновено, а не необходимо и затова молителката не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението и няма интерес да иска неговата отмяна. Въз основа на така изложеното, съдебният състав на второ гражданско отделение на ВКС е заключил в определението си, че не е налице визираната от чл. 304 ГПК хипотеза. Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, когато молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар” на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима.
П. К. счита атакуваното от нея определение за недопустимо и очевидно неправилно. Твърди, че поради съществено процесуално нарушение е била лишена от възможността да участва в процеса по гр. д. № 1804/2016 г. на РС – Хасково, като не е била конституирана като ответник по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Последният бил насочен само срещу сина й М. Г. К. и той бил осъден да предаде на ищците целия спорен имот, въпреки че притежавал само 1/2 ид. ч. от него, като другата 1/2 ид. ч. била собственост на П. К. Жалбоподателката счита, че поради така посочените обстоятелства има правен интерес да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, с което се засяга правото й на собственост върху 1/2 ид. ч. от имота. Твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като неуважаването на молбата й за отмяна ще доведе до нови съдебни дела. Жалбоподателката сочи, че обжалваното от нея определение е постановено в противоречие с: ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., решение № 189/11.05.1989 г. по гр. д. № 135/1989 г. на ВКС, V г. о., решение № 358//18.06.2010 г. по гр. д. № 1138/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 249/17.12.2015 г. по гр. д. № 1821/2015 г., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 61/13.06.2014 г. по гр. д. № 3306/2013 г. на ВКС, ІV г. о.
Постъпил е отговор на частната жалба от М. Г. К., в която се изразява становище за основателност на частната жалба.
Не е постъпил отговор от останалите страни – Т. Г. К., Р. Т. Г.-Н. и К. Т. Г..
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.
Производството по гр. д. № 3987/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. е било образувано по молба вх. № 8185/3.05.2019 г., подадена от П. Х. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 410 от 3.07.2017 г. по гр. д. № 1804/2016 г. на Хасковския районен съд, потвърдено с решение № 399 от 1.11.2017 г. по гр. д. № 619/2017 г. на Хасковския окръжен съд, последното оставено в сила с решение № 179 от 8.04.2019 г. по гр. д. № 163/2018 г. на Върховния касационен съд, І г. о. С решението е уважен предявеният от Т. Г. К., Р. Т. Г. и К. Т. Г. срещу М. Г. К. иск по чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], с предназначение: жилище, с площ от 80 кв. м, със съответните идеални части от общите части на сградата.
Молителката П. К.твърди, че не е участвала в производството, но счита, че е следвало да бъде конституирана, наред с М. К., като ответник по исковата молба, предвид обстоятелството, че спорният имот бил придобит от нея и сина й М. К. по наследство от общия им наследодател – съпруга й Г. М. К., починал на 12.12.1996 г. Заявява, че с постановеното решение е засегнато правото й на собственост върху 1/2 ид. ч. от имота. Излага доводи, че по отношение на притежаваната от нея част диспозитивът на влязлото в сила решение не се ползва със сила на пресъдено нещо и не може да се изпълни по отношение на нея. Иска отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради нарушаване правото й на участие в делото.
Видно от исковата молба, с нея Т. Г. К. и М. К. К. (починала, с конституирани в хода на процеса наследници Т. Г. К., Р. Т. Г.-Н. и К. Т. Г.), са предявили срещу М. Г. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на визирания по-горе недвижим имот – жилище. Ищците са изложили, че са придобили имота по силата на договор за покупко-продажба с ответника и майка му П. Х. К., но въпреки промяната в собствеността М. К. продължил да живее в имота и отказвал да го освободи.
Ревандикационният иск е бил уважен с влязло в законна сила на 8.04.2019 г. решение № 410 от 3.07.2017 г. по гр. д. № 1804/2016 г. на Хасковския районен съд.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира частната жалба за неоснователна. Съображенията му за това са следните:
Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна.
В конкретния казус е неприложима разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на която се позовава П. К., тъй като легитимирана да подаде молба за отмяна по силата на тази разпоредба е единствено страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. П. К. не е била конституирана като страна в исковото производство по чл. 108 ЗС, нито е следвало да участва в него при изложените в исковата молба твърдения. Същата не представлява необходим другар на ответника М. К., доколкото в съдебната доктрина и съдебна практика се приема непротиворечиво, че при спор за собственост върху недвижим имот, притежаван в режим на обикновена съсобственост, съсобствениците са обикновени, а не необходими другари, като постановеното решение не обвързва (няма сила на пресъдено нещо, нито изпълнителна сила) неконституирания по делото другар. Ето защо, по отношение на жалбоподателката не намира приложение и разпоредбата на чл. 304 ГПК, даваща право да иска отмяна и лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че П. К. не е процесуално легитимирана да подаде молба за отмяна на влязлото в сила решение № 410 от 3.07.2017 г. по гр. д. № 1804/2016 г. на Хасковския районен съд. Законосъобразно подадената от нея молба е била оставена без разглеждане с определението от 7.11.2019 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 157 от 7.11.2019 г. по гр. д. № 3987/2019 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар