О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр. София, 06.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2858/08г. по описа на І г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. М. от гр. С. срещу въззивно решение № 27 от 04.03.08г., постановено по в.гр.д. № 423/07г. на Габровския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 370 от 05.11.07г., постановено по гр.д. № 245/07г. на С. районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователни предявените от Т. Д. М. против Л. Д. В. искове за делба имот № 5* с площ 314 кв.м., имот № 5* с площ 450 кв.м., ведно с изградената в него постройка върху 14, 20 кв.м. и имот № 5* с площ 767, 70 кв.м. по плана на новообазуваните имоти на местността “К” в землището на гр. С., одобрен със заповед № 309 от 20.07.06г. на областния управител на област с административен център гр. Г., както и искането за отмяна на нот.акт № 79/98г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са наследници по закон на Д. П. И. , който с предварителен договор от 1958г. е закупил земеделски имот – лозе с площ от 0,9 дка, който е идентичен с имоти №№ 5* и 552.443 с обща площ 764 кв.м., попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да отхвърли предявения иск за делба, въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесните земеделски имоти е следвало да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като се е позовал на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр.98/97г.) и че към настоящия момент страните не се легитимират като техни собственици, тъй като не разполагат с позитивно решение на поземлената комисия (сега ОСЗ) по чл.18, ал.1 ППЗСПЗЗ, нито правата им са възстановени по предвидения в § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ППЗСПЗЗ ред – със заповед на кмета на общината с приложена към нея скица.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху земеделски земи, които никога не са били одържавявани и тяхното владение или ползване никога не е загубвано, който е решен в противоречие с практиката на ВКС (ТР № 1/96г. и ТР № 1/97г. на ОСГК на ВКС), решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая липсва противоречие между обжалваното решение и посочените от касаторката тълкувателни решения, тъй като първото се отнася до въпроса възстановява ли се на основание чл.10, ал.8 ЗСПЗЗ правото на собственост на собствениците или на техните наследници по отношение на собствените им земеделски земи за горницата над ограниченията, предвидени в чл.8, ал.2 и 3 ЗТПС от 1946г., а второто – до въпроса за действието на решенията на общинските поземлени комисии, а не до поставения от жалбоподателката въпрос, посочен по-горе. Наред с това следва да се отбележи, че и двете решения са постановени преди изменението на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ от 1997г., на която се е позовал въззивният съд, поради което не би могло да се приеме, че в тях е дадено различно тълкуване на същата.
Второто основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор. В случая жалбоподателката не е представила влезли в съдебни решения, в които поставеният правен въпрос да е решен по друг начин, а се позовава на противоречие между първоинстанционното и въззивното решение, постановени по настоящото дело, които не формират съдебна практика, тъй като не са влезли в сила. Ето защо следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай релевантни доводи в посочените насоки не са изложени, нито са посочени обуславящите изхода на спора правни въпроси, поради което следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от Т. Д. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 27 от 04.03.08г., постановено по в.гр.д. № 423/07г. на Габровския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: