Определение №561 от по гр. дело №476/476 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                      № 561
 
                                 гр. София, .07.07.2009 год.
 
                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година, в състав:
                                                                      
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 476 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 24.12.2008 год. по гр. д. № 621/2008 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 12.06.2006 год. по гр. д. № 1345/2005 год. на Софийски районен съд, с което е възстановена запазената част от 1/3 ид. ч. на П. М. Я. от гр. С. от наследството на С. С. Я. , като е намалено дарението на описания в нот. акт № 121/99 год. имот, което тя е направила на Е. Х. Я..
В. решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответницата Е, чрез пълномощника й адвокат Ал. Г. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това искът бъде отхвърлен.
Ищецът П. М. Я. поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване на решението.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд за възстановяване на запазена част от наследство е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да уважи предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, потвърждавайки първоинстанционното решиение, въззивният съд е приел, че с извършеното дарение наследодателката на ищеца С. Я. се е разпоредила с цялото си имущество в полза на ответницата по делото, сега касатор и по този начин е накърнила запазената му част от наследството, възлизаща съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН на 1/3 ид. ч., до който размер дарението е намалено.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, законът в чл. 280, ал. 1 ГПК предвижда наличие на определени предпоставки – материалноправеният или процесуалноправният въпрос, по който съдът се е произнесъл да е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, да е решаван противоречиво от съдилищата – т. 2, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. Обосноваването на наличието на някоя от тях е в тежест на касатора, като в случая същият се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Произнасянето по материалноправният въпрос за възстановяване на запазена част от наследството действително обуславя изхода на спора, но това не е достатъчно да се направи извод за допускане на касационно обжалване на решението. Касаторката не обосновава наличието на поддържаното от нея основание за това, а именно това произнасяне на съда да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а само е цитирана законовата разпоредба. Наличието му предполага излагане на съображения за необходимост от тълкуване на закона, вследствие на което ще се стигне до отстраняване на неясна или непълна правна норма, каквито твърдения не се съдържат в изложението към жалбата. Освен това по разрешения въпрос е налице утвърдена съдебна практика и не са изложени обстоятелства, обуславящи промяната й, нито се обосновава налагане на друго, извън вече приетото в практиката тълкуване на закона по въпроса за възстановяване на запазена част при дарение на наследодателя.
Затова и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на поддържаното основание, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.12.2008 год. по гр. д. № 621/2008 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Е. Х. Я. – Д. , чрез пълномощника й адвокат Ал. Г. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар