Р Е Ш Е Н И Е
№ 342
гр. София, 23.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 844 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. ГПК /отм./.
С решение от 19.11.2007 год. по гр. д. № 1368/2007 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 6.02.2007 год. по гр. д. № 1773/2006 год. на Пловдивския районен съд в частта му, с която са определени квотите на съделителите А. И. К. и Л. И. М. в допуснатия до делба между тях недвижим имот – ап. 7/38/, ІV етаж, бл. 54, ж. к. „Ф”, в гр. П., състоящ се от стая, хол, кухня, баня, клозет, със застроена площ 63.73 кв. м., ведно с избено помещение № 5 с площ 6.56 кв. м. и 1.749 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж при описаните в решението граници.
Въззивното решение е обжалвано от А. И. К. с касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./. Същата поддържа становище за неправилността му относно квотите, като счита, че делбата следва да бъде допусната при дял ? ид. ч. за нея и ? ид. ч. за Л. М. , с оглед правата в имота на нейната праводателка.
Другата съделителка не е взела становище по подадената жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в касационните жалби оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
Установено е събраните доказателства по делото, а и не е било спорно между страните, че имотът е придобит по време на брака между Л. След смъртта на последния преживялата му съпруга е прехвърлила 4/6 ид. ч. от имота на касаторката срещу задължение за издръжка и гледане, и същата, легимирайки се с нот. акт № 109/2002 год. е поискала допускане на делба на апартамента с низходящите на наследодателя И. Първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано в частта му, с която искът за делба против низходящите е отхвърлен, с оглед саморъчното завещание на наследодателя Н на неговата ? ид. ч. от имота в полза на внучката му Л. М. , поради което и въззивният съд приел, че преживялата му съпруга не е наследила част от неговото имущество и е могла да се разпореди в полза на касаторката само с притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от имота от прекратената имуществена общност. Приел за неоснователен довода й за притежавана от съпругата по-голяма част в придобития апартамент, с оглед обезщетение за отчужден имот, лична нейна собственост, тъй като представеното решение № 47/73 год. на ИК на ГНС не установява твърдяното обстоятелство.
Изводите на въззивния съд са правилни и обосновани от събраните доказателства. Придобиването на спорния имот по време на брака между Н се е поддържало от самата касаторка в исковата молба за делба, а въпросът за трансформация на лично имущество на Л. К. в придобиването на имота не е бил спорен и за нея, видно от съдържанието на нотариалния акт за прехвърляне на 4/6 ид. ч. на касаторката след смъртта на съпруга й Н. К. Правилно и обосновано въззивният съд е приел, че представените от настоящата касаторка писмени доказателства – решението за обезщетяване на собствениците на отчуждени имоти, в което е посочено само името на Л. К. и заповедта за обезщетение на Л. и Н. К. не установяват твърдението, че частта на съпругата в придобития като обезщетение имот е по-голяма, и то в размер на ? ид. ч. – нейна лична собственост, а другата ? ид. ч. – в съпружеска имуществена общност. Без значение е обстоятелството, че в решението за обезщетяване е записано само името на Л. К. и посочен отчуждения имот пл. № 17, тъй като, както правилно е приел въззивният съд, то представлява административен акт за определяне на обезщетение за отчужден имот, а не установява правото на собственост върху последния. Затова и правилен е изводът, че към момента на смъртта на Н. К. преживялата му съпруга е притежавала само ? ид. ч. – на собствено основание от прекратената съпружеска имуществена общност, която е могла да прехвърли на касаторката, а останалата ? ид. ч., притежавана от наследодателя последният е завещал със саморъчното завещание на Л. М. , между които е и допусната съдебната делба при равни квоти. Извън горните съображения, следва да се отбележи и това, че претендираната от касаторката квота от ? ид. ч. надхвърля прехвърлената й с договора за издръжка и гледане идеална част, поради което и не би могла да се легитимира за собственик в повече от прехвърленото й.
Въззивното решение е правилно и обосновано и следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 19.11.2007 год. по гр. д. № 1368/2007 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.