Определение №17 от по гр. дело №3728/3728 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                   №.17
 
                              гр. София, 19.01..2009 год.
 
                               
                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:
                                                                       
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                    ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3728 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година, ІV гражданско отделение и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 395 от 15.07.2008 г. по гр. д. № 388/2008 год. на Смолянския окръжен съд е оставено в сила първоинстанционното решение от 3.04.2008 год. по гр. д. № 537/2007 год. на Смолянския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. В. Е. от гр. С. искове за признаване за установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори, гр. С. и Община С. правото й като наследник на Д. Т. Б. на възстановяване собствеността върху имот, представляващ полупустеещо и нива в м. „К” с площ 8.08 дка в землището на с. С., община С., а спрямо ОбСЗГ, ДЛ – С. и ДЛ – П. и РУГ – С. правото й на възстановяване върху описаните в решението гори в същото землище, а за част от горите, производството е прекратено, като недопустимо.
Решението се обжалва с касационна жалба от ищцата, която поддържа становище за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена след 1.03.2008 год., е необходимо с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието на горните предпоставки се обосновава от касатора, като в случая в приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позавава на наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложени са и влезли в сила съдебни решения на Смолянския районен съд по гр. д. №№ 591 и 391/2007 год., като представеното решение по гр. д. № 11/2008 год. на Смолянския окръжен съд няма данни да е влязло в сила. Според касатора в тях е прието, че възстановяването на собствеността върху гори не е обусловено от декларирането им през 1949 год., а се установява съгласно предвидените в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства. Такива доказателства по настоящето дело са представени, но въззивният съд в противоречие на приетото в представените решения е приел, че с оглед липсата на данни процесните гори да са декларирани от наследниците на бившия собственик към 1949 год., не може да се направи извод за притежаването им към момента на национализацията. Това според касаторката е основание да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор по жалбата не е постъпил.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Според съдържанието на изложението към жалбата, същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, е този за доказателствата за установяване правото на собственост върху процесните гори в лицето на наследниците на наследодателя на касаторката към момента на отнемането им. Съдът е приел, с оглед данните, че наследодателят Б е починал през 1935 год., че към обобществяване на горите през 1950 год. и земеделските земи през 1958 год. липсват доказателства същите да са останали в собственост на неговите наследници. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че една от наследниците му е декларирала част от имотите на общия наследодател, които е заявила за възстановяване и за които производството по настоящето дело е прекратено. Поради това и за да отхвърли исковете като неоснователни, въззивният съд не се е позавал на липсата на декрлариране на имотите през 1949 год., както поддържа касаторката, а на липсата на доказателства за принадлежността им към момента на обобществяване в патримониума на наследниците му. Затова и представените влезли в сила решения не могат да обосноват наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като не е налице противоречиво решаване на съществен материалноправен въпрос, нито е налице и противоречиво произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, с оглед поддържания от касаторката довод за липса на мотиви на въззивния съд. Последното представлява касационно основание за неправилност на решението, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, което не следва да се обсъжда в настоящето производство по допустимостта на касационното обжалване.
В заключение, поддържаното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
 
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 395 от 15.07.2008 год. по гр. д. № 388/2008 год. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от В. В. Е. касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар