О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 30.03..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 201/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № І* от 11.04.08г., постановено по в.гр.д. № 459/07г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение № 8 от 25.04.07г. по гр.д. № 346/06г. на Ц. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р. П. А. против ОСЗГ – гр. П. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Н. С. К. , починал на 13.07.1970г., да възстановят собствеността върху нива с площ 27, 800 дка в м.”Х”и нива с площ от 1, 000 дка в м.”П”, находящи се в землището на с. П., Б. област. Прието е, че по делото не установено наследодателят на ищцата да е бил собственик на процесните земеделски земи, тъй като представената по делото извадка от план за измерената и парцелирана фондова земя на с. П., м.”А” (без данни кога и от кого е издадена), в която нива с площ от 27, 8 дка е записана на името на наследодателя не доказва право на собственост, нито такова право се установява от представения протокол № 13 от 11.10.1940г. на общинската комисия за т.з.с. и комасация, в който е посочено, че този имот е бил заграбен и присвоен от него. Прието е също, че декларирането на втория имот през 1936г., както и на нива с площ от 10 дка в м.”Х” не е достатъчно основание да се приеме, че деклараторът е бил техен собственик и то към момента на обобществяването на земята, както и че двете ниви (тази с площ от 10 дка и процесната с площ от 27, 8 дка) не са идентични. На последно място е прието, че по делото не установено наследодателят да е придобил имотите и по давност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Р. П. А. от гр. П. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос – с какви доказателства се установява правото на собственост в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на решения на ВС и ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая същото не е налице, тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представеното от жалбоподателката решение № 1* от 15.11.02г. по гр.д. № 249/02г. на ВКС, V г.о., в което е прието, че предявеният иск е основателен, тъй като инстанцията по същество е изградила изводите си не само въз основа на С. за задължителни държавни доставки от зърнени храни за притежавана земя, а е обсъдила същия наред с протокола на комисията по чл.1 от П. за земеустрояването на ТКЗС и във връзка със събраните гласни доказателства. Липсва противоречие и с решение № 421 от 23.01.06г. по гр.д. № 663/05г. на Великотърновския окръжен съд, в което е посочено, че правото на собственост в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ се доказва с изрично изброените в чл.12, ал.2 от закона документи и с други писмени доказателства и по конкретно с извлечение от емлячен регистър. Същото се отнася и за решението от 21.01.05г. по гр.д. № 103/04г. на К. РС, в което са посочени предпоставките за уважаването на иска, както и че удостоверението от кметството за декларирани имоти не е документ, установяващ право на собственост върху земеделски земи. Позоваването на решение № 4423/96г. на ВАС също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е постановено по административен, а не по граждански спор, още повече че противоречие и с това решение не е налице.
С оглед изложеното подадената от Р. П. А. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № І* от 11.04.08г., постановено по в.гр.д. № 459/07г. на Бургаския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: