О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 30.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3688/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 247 от 15.02.08г., постановено по в.гр.д. № 2928/07г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 115 от 26.07.07г. по гр.д. № 1771/06г. на Пловдивския районен съд, ХVІ с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. Л. Й. против С. И. С. иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 168/97г., по силата на който И. Н. А. е продал на ответницата земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., Пловдивска област, възстановени на продавача с решение № 12 от 09.06.94г. на ПК- К. становено е, че правото на собственост върху земеделските земи е възстановено с посоченото решение на поземлената комисия на И. Н. А. и че касаторът е провел успешно иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу неговите наследници, като с влязло в сила решение от 04.10.02г. по гр.д. № 3178/01г. на ПОС е оставено в сила решение на ПРС по гр.д. № 807/95г. на ПРС, с което е признато за установено, че към момента на кооперирането им земите са принадлежали на наследниците на общите наследодатели на страните Н, а не на И. А. , но след това липсва ново решение на поземлената комисия (сега ОСЗ) по чл.14, ал.7, вр. ал.7а ЗСПЗЗ. Прието е, че сделката не е нищожна като сключена преди поделянето на имотите и в нарушение на чл.33 ЗС, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Й. Л. Й. от гр. С. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос – валидно ли е разпореждането със земеделски земи, което е извършено по време висящността на спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, приключил с позитивно решение, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или когато има съдебна практика, но тя е неправилна и трябва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в тази насока не са изложени. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставения въпрос да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице. Наред с това по поставения въпрос съществува константна съдебна практика, която е в смисъл, че основанията за нищожност на сделките са изчерпателно посочени в закона, като продажбата на чужда вещ и нарушението на чл.33 ЗС (предявените с исковата молба основания за нищожност на договора за покупко-продажба) не са между тях. Във връзка с въпроса за приложението на чл.14, ал.7, вр. ал.7а ЗСПЗЗ следва да се отбележи, че същият не е съществен, тъй като решаването му по един или друг начин не би повлияло на съдържанието на решението.
С оглед изложеното подадената от Й. Л. Й. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не е налице посоченото в нея основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Независимо от изхода на делото в случая разноски в полза на ответницата по жалбата С. С. /същата претендира заплащане на адвокатско възнаграждение/ не следва да се присъждат, тъй като липсват данни такива да са били направени от нея. Съгласно чл.78, ал.3, вр.ал.1 ГПК на същата по принцип се дължат само заплатените разноски, а не и договорено адвокатско възнаграждение, т.е. за възнаграждение което същата е поела задължение да заплати за в бъдеще.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 247 от 15.02.08г., постановено по в.гр.д. № 2928/07г. на Пловдивския окръжен съд
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: