О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр. София, 24.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 62 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение 22 от 19.05.2008 год. по гр. д. № 1176/2006 год. Бургаският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 12.10.2006 год. по гр. д. № 4042/2004 год. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Е” ООД, гр. Б. против ЕТ „П”, гр. Б. искове за собственост на описаните в решението вещи и тяхната ревандикация, както и за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползуване на същите в периода м. 06.2001 год. – 26.11.2004 год. и за заплащане на получените от ответника добиви от тях за същия период, последните предявени като частични, както и предявените от дружеството против същия ответник – ЕТ и Е. Л. Л. частични искове за заплащане на пазарната стойност на вещите и мораторна лихва от 8.08.2001 год. до предявяване на иска.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ищеца „Е” ООД, чрез пълномощника му адв. Д. Д. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Преди да се произнесе по същество по жалбата, Върховният касационен съд следва да прецени дали са налице основанията за допускане до касационно разглеждане обжалваното въззивно решение, съгласно чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК. Предпоставките за това са в обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието им следва да се обоснове от касатора, който в приложеното изложение към касационната жалба поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Макар и да поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани със защита правото на собственост, представителството на търговското дружество и действия без представителна власт, в изложението касаторът се позовава на допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при обсъждане и преценка на събраните доказателства, като цитира и прилага решения на ВС и ВКС. С оглед липсата на формулирани съществени въпроси, настоящата инстанция не може да направи преценка за наличие на противоречивото им решаване от съдилищата с оглед представените решения. Последните действително касаят процесуалните правила на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./ относно преценката от съда на доказателствата, обуславящи приетите фактически изводи, обсъждането на различни по съдържание и по значение доказателства, необходимостта в мотивите на решението да се обсъди констатирано противоречие в свидетелски показания, както и относно доказателствената сила на счетоводните книги и некредитирането на заключението на експертизата, с излагане на убедителни съображения. Позоваването на представената съдебна практика по процесуалните разпоредби, касаещи събирането и обсъждането на доказателствата, води до извода, че касаторът поддържа като съществен въпрос допуснати от въззивния съд съществени порцесуални нарушения при решаване на делото. Твърдяното противоречие с тази практика обаче не е налице с оглед наличието на изложени в обжалваното решение съображения по събраните доказателства – писмени и гласни, въз основа на които съдът е приел, че не е доказано твърдяното от касатора, ищец право на собственост върху процесните движими вещи, както и идентичността им с намиращите се такива у ответника, едноличен търговец, т. е. въз основа на събрания доказателствен материал и неговата преценка съдът е формирал вътрешното си убеждение, и този въпрос не е решен в противоречие с представените от касатора съдебни решения. Решаващите съображения на въззивния съд, за да отхвърли исковете, касаят съществото на спора, а доколкото се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в тази връзка, то това представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежи на обсъждане в настоящето производство.
Липсва излагане на съображения и за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, макар и да се поддържа в изложението значението на посочените най-общо въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Последното изисква мотивиране с оглед липсата на съдебна практика или наличието на неправилна такава, както и необходимостта от тълкуване на правни норми с оглед правилното приложение на закона, а не касае значимостта на поставения за решаване спор.
Обосноваване на основанията за допускане на касационното разглеждане на делото не е налице, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 22 от 19.05.2008 год. по гр. д. № 1176/2006 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: