О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр. София, 16.03..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 18/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 512 от 08.07.08г., постановено по гр.д. № 1129/07г. на Софийския окръжен съд е отменено решение от 22.06.07г., постановено по гр.д. № 333/05г. на С. районен съд и вместо него е отхвърлен предявения от М. В. У. от с. Г., Софийска област срещу “Е”-ТТТ”АД, гр. С. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху нива с площ от 1, 649 дка, находяща се в землището на с. Г., м.”П” съставляваща имот № 0* по картата на землището като неоснователен. Прието е, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено с влязло в сила решение № 4* от 27.05.2000г. на Г. А. У. След неговата смърт имотът е придобит по наследство и прехвърлителна сделка от В. У. , който го е продал на ищцата с нот.акт № 190/04г. Имотът е част от по-голям имот с площ от 10 230 кв.м., който е бил предоставен за стопанисване и управление (почивна база) на З. ”В” и застроен с две бунгала и кафе-бар, а впоследствие след преобразуване и приватизация е включен в капитала на ответното дружество. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че собственик на имота е ответника, а не ищцата и че предявеният от последната ревандикационен иск е неоснователен. Прието е също, че по делото не е установено собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС да е бил Г. У. и че предпоставките за възстановяване на собствеността в негово лице не са били налице.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. В. У. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – за противопоставимостта на правата на възстановените собственици по силата на ЗСПЗЗ по отношение правата на приватизираните предприятия по реда на ЗППДОбП/отм./ по повод недвижими имоти в техните активи, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Поддържа се, че е налице произнасяне и по съществен процесуалноправен въпрос – за степента, до която съдът не е длъжен да възприема заключенията на вещите лице, когато те не са оспорени от страните и процесът не е симулативен, който е от значение за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че жалбоподателката не се позовава на задължителна съдебна практика (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същата се позовава на решения на ВКС по конкретни спорове (незадължителна практика) следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като поставеният от касаторката материалноправен въпрос не е решен по различен начин в представените от нея решения – № 391 от 31.03.03г. по гр.д. № 298/02г., № 121 от 20.07.01г. по гр.д. № 1316/00г. и № 122 от.17.03.06г. по гр.д. № 2436/04г. на ВКС. Действително, че в две от посочените решения е прието, че в производства по установителен и ревандикационен иск, основани на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, ако самият тай не заявява такива права към същия момент, а в обжалваното решение е прието обратното, но в случая този въпрос не е съществен, тъй като искът е отхвърлен и на друго основание, а именно че имотът е застроен и е част от почивната база на ответното дружество, поради което не е подлежал на реституция като земеделски. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване е налице, когото наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Противоречието следва да е в решения, постановени по различни дела, поради което обстоятелството, че първоинстанционният съд е решил спора по един начин, а въззивният по друг, е без значение. Решението от 23.09.03.г. по а.х.д. № 3/03г. на С. районен съд и това на Софийския окръжен съд по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ са постановени по административен спор и също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, още повече, че същите се сочат във връзка с направено оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, по което ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същото би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай жалбоподателката не е изложила никакви доводи в посочените насоки. Наред с това във връзка с поставените от нея въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
С оглед изложеното подадената от М. В. У. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 512 от 08.07.08г., постановено по гр.д. № 1129/07г. на Софийския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: