О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 25.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.03.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1589/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№46518/18.04.2013г.,подадена от З. К. Б. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат М. Х. М.,против решение №1070/15.02.2013г. на Софийски градски съд,административно отделение,ІІІ-Б състав,поправено с решение от 24.09.2013г.,постановено по гр.д.№1503/2011г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 06.11.2007г. постановено по гр.д.№12694/2005г. по описа на Софийски районен съд,І ГК 41 състав,в частта в която е отхвърлен предявеният от Н. Б. Р. и Е. Б. Р. иск по чл.33,ал.2 ЗС относно 8/72 идеални части ,представляващи дела на И. М. Б. и в частта за разноски,като вместо това е постановено:признава право на Н. Б. Р. и Е. Б. Р.,на основание член 33,ал.2 ЗС да изкупят от И. М. Б.,дела му,представляващ 8/72 идеални части от описания в решението недвижим имот,представляващ магазин,находящ се на партера/приземен етаж/ в жилищната сграда на [улица],гр.София,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място върху което е построена,подробно описано в решението,заедно с таванските и зимнични помещения,1/4 идеална част от който е продадена по силата на нот.акт №76,том І,рег.№3463,дело №94/1999г. на нотариус рег.№268 на НК,от И. М. Б. на З. К. Б.,общо за сумата в размер на 3 648,33лева,като определя двумесечен срок за плащане на продажната цена,считано от датата на влизане в сила на настоящото решение,присъжда направените разноски и оставя в сила решението на СРС в останалата му част,което решение е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника А. С.-А. Сухи.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Н. Б. Р. и Е. Б. Г.,чрез пълномощника си адвокат В. Б.,в депозирания писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а евентуално при допускането му,считат касационната жалба за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ответницата З. Б. твърди,че е добросъвестен владелец за периода от 06.10.1999г. ,когато е закупила процесната ? идеална част от имота по силата на нот.акт №76/999г. до 27.12.2005г.-датата на завеждане на иска.Във връзка с установените наследствени права относно наследниците на общия наследодател М. А. Б.-поч.1951г,съдът е стигнал до изовда,че продавачът И. М. Б.,към момента на изповядване на сделката е притежавал 8/72 идеални части от процесния имот,а е прехвърлил 18/72 идеални части,т.е. повече отколкото е имал и тази сделка не е породила вещно-транслативен ефект по отношение на притежаваните от ищците идеални части.След анализа на доказателствата по делото ,във връзка с възражението на ответницата З. Б. за упражнявано владение спрямо идеалната част от имота,съдът е приел,че не е установено с пълно доказване,че последната е упражнявала по един категоричен начин фактическата власт върху имота,явно и необезпокоявано,с намерение да се свои имота.Съдът е посочил,че първоначално ответницата Б. е била наемател на процесния магазин,но след сделката не е афиширала по никакъв начин дори пред органите по приходите,че е придобила съсобственост в процесния имот,като не се доказва по отношение на ищците,ответницата да е демонстрирала поведение,което безсъмнено сочи,че упражнява собственически правомощия в пълен обем/за спорната ? идеална част/ единствено за себе си.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,след дадените от съда указания,касаторът заявява/цитирам/:
„Считаме,че са налице основания по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение,въззивният съд се е произнесъл по материоалноправен и процесуалноправен въпрос,който е обусловил правните му изводи,и който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
І.Въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата е:
„Дали в случай,че владението на идеална част от сънаследствен имот не произтича от юридически факт на наследственото правоприемство,а произтича от правна сделка,владението на останалите наследници следва да бъде отблъснато или не?”,
След което се цитира какво е прието с решение №390 по гр.д.№1476/2010г. по описа на ВКС,Іго,с което е било отменено решението на въззивната инстанция при първото му разглеждане и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд,/т.е постановено в това производство по делото/,в частност какви са дадените от касационния съд указания при отмяната му,след което се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд,тъй като според касатора тези указания не били изпълнени от последния при постановяване на обжалваното въззивно решение.Тези касационни оплаквания са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение предвидени в разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК,тъй като преценката на законосъобразността на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по член 290 от ГПК.
На второ място в тази част от изложението си,касаторът се позовава на решение,постановено по реда на член 290 от ГПК,№96/26.02.2010г. по гр.д.№44/2009г. на ВКС,Іго,което е част от задължителната практика на ВКС и има отношение към хипотезата на член 280,ал.1,т.1 от ГПК, която касатора не посочва в изложението си допускане на касационно обжалване на въззивното решение/сочи т.2 член 280 ал.1 ГПК—друга хипотеза-виж Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС-точка 3 от същото/.Въпреки това,дори и да се приеме,че по посочената от касатора задължителна практика на ВКС,има позоваване на хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК,по така формулирания правен въпрос ,последната е неотносима към решаващите мотиви на въззивният съд.
В точка второ римско от изложението си касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос,които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,както следва/цитирам/:
„Процесуалноправния въпрос е:”Ако въззивната инстанция не се съобрази със задължителни указания,които са дадени в решението на ВКС,с което делото й е върнато за повторно разглеждане,това съставлява ли самостоятелно основание за касационно обжалване на Решението й?”,
Като се излагат доводи,че във въззивното решение липсват мотиви по дадените от ВКС указания в отменителното решение относно въпроса за осъществявано владение и неговия характер спрямо процесния имот от страна на касатора,което представлява съществено процесуално нарушение и е основание за „касационно обжалване” според касатора.Всъщност отново се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които както вече бе посочено по-горе са различни от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 ГПК.Освен това,както е видно от съдържанието на решаващите мотиви на въззивния съд,тези твърдения на касатора,са неоснователни и съдът е изпълнил указанията на ВКС,като изложил и мотиви за това.
В края на изложението отново се поставя от касатора като правен въпрос/същия,който е цитиран по-горе,решаван според касатора противоречиво от съдилищата/,а именно:
„Материалноправният въпрос е :Дали в случай,че владението на идеална част от сънаследствен имот не произтича от юридическия факт на наследственото правоприемство,а произтича от правна сделка,владението на останалите съсобственици/наследници/ следва да бъде отблъснато или не”,
След което дословно се повтаря съдържанието по точка първо римско от изложението на касатора и се позовава на задължителна практика на ВКС-решение №96/26.02. по гр.д.№44/2009г. на ВКС,Іго,което бе обсъдено по повод тази част от изложението.
При хипотезата,предвидена на член 280,ал.1,т.3 ГПК,правният въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/виж т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.Такива аргументи,релевантни на тази хипотеза за допускане на касационно обжалване на възиввното решение липсват в изложението на касатора.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С писмения отговор,депозиран от ответниците по касационната жалба Надежда Б. Р. и Е. Б. Г.,чрез пълномощника им адвокат В. Б.,се претендират разноски за настоящата касационна инстанция,като по делото няма данни че такива са реално сторени,поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1070/15.02.2013г. на Софийски градски съд,административно отделение,ІІІ-Б състав,постановено по в.гр.д.№15203/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: