1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№401
С., 11.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 24.09.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4147/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2867/24.4.2014г.,подадена от Община [населено място],чрез пълномощника й адвокат Д. Г.,против решение №185/24.03.2014г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№67/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №976/10.10.2013г.,постановено по гр.д.№7755/2011г. по описа на Пернишки районен съд,в частта му за отхвърляне на предявения от [община] иск срещу [фирма],С.,за признаване за установено че [община] на основание параграф 7,ал.1,т.7 от ПЗР на З. е собственик на сграда с предназначение за трафопост”Дараците”,на един етаж,със застроена площ от 78,70 кв.м,построена в [населено място],представляваща имот с идентификатор 55871.505.879 по КК на [населено място],като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна в обжалваната му част.
Ответникът по касационната жалба [фирма],С.,чрез пълномощника си адвокат С. М. Л.-Н.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че за процесния трафопост е съставен акт за частна общинска собственост №2448/2002г.,в който е посочено че имотът е включен в капитала на търговското дружество,а същото така е представен и акт за държавна собственост № 12234/22.02.1995г.,с който трафопостът е актуван като държавна собственост,с посочена в същия година на построяването му 1981г.
За да отхвърли предявения иск на заявеното основание,съдът е приел,че предпоставките на параграф 7,ал.1,т.7 З. за трансформация на държавната собственост върху трафопоста в общинска не са били налице,тъй като същият не е обект на общинската инфраструктура с местно значение,доколкото енергийната система е единна и непрекъсваема и трафопостът не може да се разглежда като отделен изцяло самостоятелен обект на собственост,а е част от тази система,която е била държавна-чл.4,ал.1 от ЗЕ/отм/ и чл.68 от ЗЕЕЕ/отм/.Наред с това е прието,че не е налице и втората предпоставка на горепосочената разпоредба на З. за уважаване на иска,а именно процесният трафопост да не е включен в баланса на търговско дружество,защото на експлоатационните предприятия е било предоставяно стопанисването и ползването на енергийните обекти,тъй като по силата закона- чл.12 от ЗЕ/отм/ им е възложено осъществяването на посочените в тази разпоредба дейности,поради което и обектите служещи за извършването им,следва да се считат предоставени на съответните предприятия силата на закон и без изричен акт за това.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК,като съдът се е произнесъл по следните правни въпроси/цитирам/:
„ І.М. въпроси,по които съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС или при липса на такава са следните:
1.1”При наличието на положителни,съответно липса на отрицателни предпоставки визирани в нормите на чл.7 ал.1,т.7 и ал.2 от ПЗР на З. обектът на спора енергиен обект сграда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон-17.09.1991г.”
1.2.”Ако съответният енергиен обект/трафопост/обслужва само обекти на територията на една община,представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на параграф 7 ал.1 от ПЗР на З.,дори да е част от националната електроразпределителна мрежа.”
След което се посочва какво е прието и какви са изводите на въззивния съд,които според касатора противоречат на практиката на ВКС,визирана в решение №1337/06.01.2009г. на ВКС по гр.д.№4282/2007г. по описа на ІVго/постановено по реда на ГПК-отм/,поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.2 ГПК.Наред с това се цитира и задължителна практика на ВКС- решение №921/2009г. по гр.д.№2704/2008г.,Іго,постановено по реда на член 290 ГПК -основание по член 280,ал.1т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В точка 2.1 и 2.2 касаторът посочва/цитирам/:
„2.1.Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да е първична документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество,към релевантния момент-17.09.1991г. да приеме,че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумция,че това става по силата на Закона за енергетиката/отм/
2.2.След преминаване дейността по електроразпределението от държавното предприятие в търговското дружество [фирма] преминали ли са трафопостовете/и конкретно спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З.-17.09.1991г.,респективно ако липсва каквато и да било документация,то която да се установи надлежно вписване в баланса.” ,като приетото в тази връзка от въззивния съд ,според касатора противоречи на решение №64/2010г. по гр.д.№2612/2008г. по описа на ВКС,ІІІго-основание за касационно обжалване по член 2980,ал.1т.2 ГПК.Също така се посочва в тази насока и задължителна практика –решение №987 по гр.д.№3373/2007г. по описа ВКС,Іго и други-основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 ГПК.
В следващите точки 3.1 и 3.2 от изложението си касаторът твърди/цитирам/:
„3.1.Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната,която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи,че са редовно водени?
3.2.Длъжен ли е съдът да укаже на страната,която се позовава на счетоводни записвания,че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания?”,като са изложени доводи,че оценката на съда е в противоречие с решение №155/13.03.2006г. по т.д.№.917/2006г. по описа на ВКС,ТО-основание за касационно обжалване по член 280,ал.1,т.2 от ГПК.
В точка четвърта от изложението си касаторът формулира следното/цитирам/:
„4.Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на параграф 7 от ПЗР на З.,създавайки задължителна практика по реда на чл.290 от ГПК след като законодателя по силата на императивната правна норма по чл.14 ал.1 от ГПК не й е предал обратно действие”,като отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В последната част от изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,отразена като второ римско от същата,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,като тази част от последното съдържа изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,отнасящи се до допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които са различни от основания за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Наред с това,липсва формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд,който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда/т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
К. съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като не са налице предпоставките по член 280,ал.1 от ГПК.
По формулирания в т.1.1. от изложението на касатора въпрос,същият не е такъв по смисъла на член 280,ал.1 ГПК,тъй като не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение:съдът не е отхвърлил иска на общината за собственост на процесния трафопост не защото е приел ,въпреки наличието на предпоставките по параграф 7,ал.1 и ал.2 от ПЗР на З.,че трафопостът не може да премине в собственост на общината по силата на закона,а поради това,че не са били налице предпоставките на параграф 7 от ПЗР на З..
По въпроса в т.1.2 на изложението на касатора,даденото разрешение от въззивния съд е в съответствие със задължителната практика на ВКС/решение №258 по гр.д.№1679/09г. на ВКС,Іго/.,според която тези съоръжения са собственост на електроразпределителните дружества,поради което и представеното решение №1337 по гр.д.№4282/07г. на ВКС,ІVго/незадължителна практика/ не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.С оглед на това и тъй като не се налага тази практика да бъде променяна,не е налице и релевираното основание по член 280,ал.1,т.3 от ГПК,по отношение на което релевантни доводи не са изложени.
По въпросите,посочени в точка 2.1 и 2.2 от изложението на касатора,същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд и не са обусловили правните му изводи,тъй като според изложеното в тях,обектите служещи за извършването на дейностите по чл.12 от Закона за елекростопанството/отм/,са изключителна държавна собственост,като следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на този закон и без наличие на изричен акт за това.
Съществувалото противоречие в съдебната практика до влизане в сила на новия ГПК/ДВ бр.59/07г. в сила от 1.03.2008г./,по отношение на поставения в точка четвърта от изложението правен въпрос,вече е преодоляно с постановени по реда на член 290 от ГПК решения на ВКС/решение №244 по гр.д.№99/09г. на ВКС,ІГО,решение №96 по гр.д.№3122/08г. на ВКС,Іго и др./поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос,тъй като същото е съобразено с тази практика.
На ответника по касационната жалба [фирма],С.,следва да се присъдят,на основание член 78,ал.2 ГПК, направените за настоящата касационна инстанция разноски по делото,съгласно приложения списък по член 80 от ГПК,в размер на 240 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съобразно приложения договор за правна помощ и съдействие,фактура от 22.05.2014г. и банково извлечение за изплащане от 30.05.2014г.
Водим от горното,съставът на второ гражданско отделение на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №185/24.03.2014г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№67/2014г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма],С. сумата от 240 лева/двеста и четиридесет лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: