1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 21.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2280 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], гр., [населено място] против Решение № 614 от 02.03.2012г. по в.гр.д.№ 1035/2011г. на Благоевградския ОС, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 139/2009г. на РС Разлог. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, предявени срещу ответниците – 11 физически лица за разваляне, на основание чл.210,ал.2, предл. пъво ЗЗД, на сключения на 16.04.2008г. с нот.акт № 35 по нот.дело № 226/2008г. на нотариус рег.№ 505 договор за покупко продажба на недвижим имот, представляващ ПИ идентификатор 61813.680.33 по кадастралната карта на [населено място], с посочена в нотариалния акт площ 3 101кв.м. при твърдяна действителна площ 2 414 кв.м. /разлика от 687кв.м., представляваща повече от 1/10 от продадената площ/ както и обективно съединените искове по чл.55,ал.1, предл.трето ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят сумата 24 900лв. /част от общо дължима сума 261 697.77лв./ платена цена за закупения имот.
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като при оспорване пред първоинстанционния съд по реда на чл.193 ГПК на протокол за трасиране и координиране на поземлен имот от 02.06.2008г. и при направено във въззивната жалба оплакване, че няма произнасяне по предявен от дружеството инцидентен установителен иск „с правно основание чл.193 ГПК”, съставът на въззивния съд отказал да се произнесе по съображения, че оспорения протокол е несъотносим към и без значение за спора. Според касатора непроизнасянето по доводите в жалбата води до недопустимост на поставения въззивен акт. Изложени са и съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е за обезсилването му или отмяната като неправилно и уважаване на исковете със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Следвало ли е да се произнесе въззивният съд по всички направени искания, включително и по тези, направени пред първоинстанционния съд по откритото производство по чл.193,ал.1 ГПК и ако такова искане е поддържано и във въззивната жалба при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – противоречие с т.9 на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. 2/ Предоставена ли е възможност на въззивната инстанция при самостоятелна преценка на доказателствата да решава дали да се произнесе по откритото производство по чл.193,ал.1 ГПК или да не се произнася при същата допълнителна предпоставка, аргументирана с позоваване на т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. 3/ Дали за приложението на хипотезата на чл.210,ал.2 ЗЗД има значение и местоположението на имота и неговите граници. Посочва се допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280 ГПК, но касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№ 1080/2009г. на 2г.о. на ВКС. 4/ Дали за едно водно течение следва да има прилежаща площ или не; дали тази прилежаща площ представлява държавна собственост; дали нейната площ също следва да бъде изключена от общата площ на продадения на дружеството имот. Поддържа се, че изводът на въззивния съд, че прилежащата площ към водното течение в продадения имот от 164 кв.м. не следва да се изключва от площта на имота, противоречи на Решение № 482 по н.д. № 421/2010г. на НК на ВКС.
В писмен отговор ответниците и третото лице помагач „Р. /България/”ЕАД оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Окръжният съд е констатирал безспорно установените по делото факти, че след сключването на договора за продажба е установена грешка при заснемането на процесния ПИ с идентификатор 61813.680.33 по кадастралната карта на [населено място], което е обусловило както корекция на границите, така и на площта на имота въз основа на Заповед на началника на С. Б. от 09.12.2008г., за което е изготвена и съответната скица; че въз основа на корекцията са били образувани два нови поземлени имота. Счел е, че оспореният по реда на чл.193 ГПК протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ 680.33 от 02.06.2008г., е ирелевантен за изхода на делото като визиращ междинно замерване и трасиране на имота, което предхожда поправката на фактическата грешка при заснемането му. Въззивната инстанция е изложила самостоятелни правни съображения за неоснователност на предявения иск за разваляне на договора на основание чл.210,ал.2,предл. първо ЗЗД. Освен изводите, че по делото не е установено въз основа на извършените замервания от техническите експертизи, че площта, която фактически е имал имотът при сключването на договора /3 101 кв.м./ да се е оказала впоследствие по-малка от с 1/10 /т.е. по-малка с 310 кв.м. при констатирана действителна разлика от 289 кв.м./, съставът на ОС е посочил, че правилата на въведеното от ищеца основание за развалянето на договора са приложими към случаите, в които е налице несъответствие в действителната площ на продадения имот спрямо площта, посочена в нотариалния акт, но при запазване на границите, индивидуализиращи имота, предмет на продажбата; че разликата в площта няма значение за индивидуализацията, но има значение за потребителната стойност на имота, затова следва да се отчита причината за констатираната разлика в площта, която е от значение за еквивалентността на насрещните престации. Приела е, че в настоящия спор е установено, че при констатиране на грешка в заснемането след изповядването на сделката, е била извършена съществена корекция на имота – до степен, че от него са били образувани два нови имота, а безспорно е била намалена и неговата площ. За установено по категоричен начин е възприето, че е настъпила съществена качествена промяна на имота след продажбата, която засяга не само площта, но и границите му, които го индивидуализират; че е налице и цялостно изменение в неговото местоположение. Прието е за доказано, че през имота минава река /а реката с прилежащата площ съгласно чл.11,т.1 Закона за водите, съставлява публична държавна собственост/, т.е. част от имота не е била собственост на прехвърлителя. Мотивирано е, че продажбата на чужд имот поражда основание за разваляне на договора, но отношенията между страните се уреждат от правилата при евикцията и ако едновременно с промяната на площта, се окажат и различни границите на имота, последиците в отклонението на площта не могат да се уреждат от правилата за отказване от договора по реда на чл.210,ал.2 ЗЗД. Поради неоснователност на този иск са счетени за неоснователни и осъдителните искове.
Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо на въведеното основание. Дори да е налице неизпълнение на процесуалните задължения на съда при оспорване истинността на документ и при проверката на неговата истинност, това не може да обуслови недопустимост на решението, а е относимо към неговата правилност и то само ако е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това не следва касационното обжалване да се допуска за проверка дали в тази хипотеза въззивният акт би имал такъв порок.
Първите два въпроса не са правни от гледна точка на обосноваване на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Те съставляват твърдение за допуснати процесуални нарушения – касационно основание, а не основание за допускане на касационното обжалване. Наред с това въззивната инстанция е изложила подробни аргументи защо счита оспорения протокол за несъществено доказателство, което не е годно да послужи като основа за обосноваване на изводи за правнорелевантните факти по конкретния спор. Поради това е формално и позоваването на несъобразяване от въззивния съд с указанията в цитираното от касатора тълкувателно решение.
Третият въпрос е предмет на произнасяне в Решение № 704 от 07.01.2011г. по гр.д.№ 1080/2009г. на ІV г.о. и изводите на въззивната инстанция са изцяло съобразени с даденото с него разрешение – правилата за изменяване на цената и отказване от договора за продажба на имот при отклонения в площта му са установени, тъй като имотите не се индивидуализират с площта, а с границите им; Разликата в площта няма значение за индивидуализацията на имота, но има значение за неговата потребителна стойност, затова трябва да се отчита причината за разликата в площта; ако границите на имота се окажат различни, отношенията между страните се уреждат от правилата при евикция, а ако границите са същите, последиците от отклоненията в площта се уреждат от правилата за изменяване на цената и отказване от договора по чл. 210 ЗЗД. Следователно, при извода, че в конкретния спор границите на имота не са същите, не е налице поддържаното от касатора допълнително основание за допускане на касационното обжалване.
Четвъртият въпрос не е обуславящ изхода на спора, тъй като разрешаването му е следствие на правния извод, че в хипотеза на несъответствие в границите на имота и неговото местоположение, купувачът не разполага с правото по чл.210,ал.2,изр.първо ЗЗД. По въпрос, който не е решаващ за крайния изход на делото е безпредметно допускане на касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати поисканите и доказани разноски по договора за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба от ответниците 1 150лв., чието плащане е посочено за осъществено в брой. Разноски на третото лице-помагач не се дължат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 614 от 02.03.2012г. по в.гр.д.№ 1035/2011г. на Благоевградския ОС .
Осъжда [фирма] [населено място] да заплати на А. Г. К., Д. Г. С., М. И. Т., П. И. К., Х. Е. К., Р. Е. Кашотова, М. Еремиова Кашотова, П. А. Ц. и М. И. Тубмева сумата 1 150лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: