О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.173
гр. София, 06.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4960 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 554 от 3.06.2008 г. /посочената 2007 г. е техническа грешка/ по гр. д. № 2699/2007 год. Варненският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 11.10.2007 год. по гр. д. № 8435/2006 год. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за нищожност на покупко-продажба на имот, обективирана в нот. акт № 75/97 год. като привиден и прикриващ действителния договор за прехвърляне на собствеността срещу задължение за издръжка и гледане и обезсилил решението в частта му за разваляне на действителния договор поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане до размера на наследствената част на ищцата.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ищцата К. Л. Г., чрез пълномощника й адв. Н. Ф. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи.
Ответниците в писмен отговор оспорват допустимостта на касационното обжалване поради липса на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. оспорват жалбата като неоснователна.
Преди да се произнесе по същество по жалбата, Върховният касационен съд следва прецени дали са налице основанията за допускане до касационно разглеждане обжалваното въззивно решение, съгласно чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК. Предпоставките за това са в обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието им следва да се обоснове от касаторката, която в приложеното изложение към касационната жалба поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Макар и да поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, такъв не е формулиран в изложението, поради което и съдът в настоящето производство не може да направи преценка за наличие на противоречивото му решаване от съдилищата с оглед представените решения. Последните действително са са по спорове за обявяване на нищожност на привидна сделка и разкриване действителната такава, какъвто е и предметът на настоящия спор. Ищцата е поддържала, че сключеният с нот. акт № 75/97 год. договор за покупко-продажба между наследодателя й и ответниците е привиден, като прикриващ действителната сделка между тях за прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, поето от приобретателите към прехвърлителя. Въззивният съд е приел, че твърдяната относителна симулация не е установена със събраните от ищцата доказателства, поради което и отхвърлил този иск. Изложените съображения не противоречат на изводите, направени в представената съдебна практика, тъй като доказателствената тежест за установяване на твърдяната симулация е на ищцата и при липсата на относими към факта за действителна друга воля на страните по договора доказателства, направеният извод за неоснователност на този иск е обоснован. Затова и след като е приел, че сключеният договор не прикрива друга сделка, то и въззивният съд не следва да изяснява наличието на дисимулирана сделка, каквато е хипотезата в представеното решение № 183/7.02.61 год. по гр. д. № 8802/60 год., решение № 1683/30.11.84 год. по гр. д. № 813/84 год. Неотносимо е и представеното решение № 453/20.06.2003 год. по гр. д. № 990/2002 год. към настоящия спор, в който са били допуснати свидетелски показания, но съдът е приел, че те не установяват твърдяната от ищцата симулация. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване следва да е обоснован довод за противоречиво решаване в представената съдебна практика на конкретен съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, каквито съображения в представеното приложение не са изложени. Поради това и не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и касационното обжалване на въззивното решение не може да се допусне на това основание.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – касаторката не излага съображения относно съществения въпрос, решаването на който от касационния съд ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а само цитира текста на закона. За да е налице това основание най-напред следва да бъде формулиран съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, а това по изложените съображения не е налице, и да се мотивира неговото значение съгласно т. 3 предвид липсата на съдебна практика или наличието на неправилна такава, както и необходимостта от тълкуване на правни норми с оглед правилното приложение на закона. Обосноваване и на това основание за допускане на касационното разглеждане на делото не е налице, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 554 от 3.06.2008 год. /в решението е посочена 2007 год./ по гр. д. № 2699/2007 год. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: