Определение №580 от по гр. дело №138/138 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 580
 
 
гр. София, 04.06.2010 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди и десета година в състав:
 
                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА  РУСЕВА
                                                                                       ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                                                                   
                                                                                 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 138/10г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
           
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. К. от гр. С. срещу въззивно решение № 254 от 26.10.09г., постановено по в.гр.д. № 573/09г. на П. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 88 от 30.04.09г. по гр.д. № 838/08г. на Р. районен съд е допусната съдебна делба между В. А. П. и В. А. К. на сутерен и първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХІІ-1607 в кв.75 по плана на гр. Р. при равни квоти.
С обжалваното решение П. окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната делбата на сутеренния етаж от сградата.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че допуснатият до делба имот е бил собственост на наследодателите на страните А, починали през 2001г., които с нот акт № 156/92г. са продали на сина си В. К. сутеренния етаж на сградата и дворното място, в което същата е построена. Съгласно одобрения архитектурен проект сутеренният етаж се състои от четири зимника и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а е прилежаща част към първия жилищен етаж. При тези фактически данни решаващият съд е приел, че извършената сделка по отношение на сутерена е нищожна и не е породила правно действие. Обстоятелството, че две от мазетата са обединени в едно и се ползват за гараж е прието за правно ирелевантно.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали в конкретния случай сутеренът представлява самостоятелен обект на правото на собственост, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, като и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата В. А. П. счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение правен въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор. В настоящия случай противоречие между представеното от касатора решение № 343 по гр.д. № 686/85г. на ВС, с което е прието, че гаражът се идентифицира за самостоятелен имот съгласно чл.2, ал.2 ЗСГ/отм./ и обжалваното решение не съществува, доколкото възивният съд не е взел друго становище по този въпрос, а е приел, че съгласно архитектурния проект сутеренният етаж на жилищната сграда се състои от избени помещения, а не от гаражи.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая в изложението по чл.284, ал.3 ГПК не са изложени релевантни доводи във връзка с това основание за допускане на касационно обжалване, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че същото не е налице.
С оглед изложеното подадената от В. А. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 254 от 26.10.09г., постановено по в.гр.д. № 573/09г. на П. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *