Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр. София, 19.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 339/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Х. от с. Ч., Силистренска област срещу въззивно решение № 116 от 20.10.07г. по в.гр.д. № 38/07г. на Силистренския окръжен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 758 от 19.02.04 г., постановено по гр.д. № 441/03 г. на Силистренския районен съд и вместо него е отхвърлил предявения от И. Н. Х. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на Н. М. Ю., Р. Ю. М. и Л. Ю. М., че възстановените с решение № 121 от 25.06.1996 г. по преписка № 332Д/15.01.1992 г. от П. комисия гр. С. на Ю. М. Ю. 29 дка ниви в землището на с. Б., Силистренска област, с план за земеразделяне са собственост на наследниците на А. К. М. , като И. Х. е осъден да заплати на Р. М. 313, 50 лв. разноски.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение № 121 от 25.06.1996 г. ПК С. е възстановила на Ю. М. Ю. правото на собственост с план за земеразделяне върху нива с площ от 20 дка м “А”, представляваща имот № 0* и нива от 9 дка в м.”К”, представляваща имот 044016, находящи се в землището на с. Б.. С. заявление от 15.01.1992 г. същият е поискал възстановяването на 40,6 дка собствена земя на основание решение № 7* от 07.05.1928 г. на ІІ-ра окръжна комисия- Р. , с което е признато правото на собственост на наследниците на М. К. Ю. върху 40,6 дка (четири хектара и шест ара) земеделски земи. Мемет К. Ю. е починал през 1928 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си А. К. М. , починала през 1948г. както и децата си Ф. М. Х. , починал през 1991г. (един от наследниците на която е ищецът в първоинстанционното производство И. Х. ), Шефкъ М. Ф. , починал през 1945г. и оставил за свои наследници съпруга и две дъщери, които не са страни по делото, както и Ю. М. Ф. , поч.през 1995г., чийто наследници са ответниците по делото. Трите деца на общия наследодател са обработвали заедно оставените им в наследство земеделски земи и не са извършвали делба помежду си. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск е основателен, но че същият не може да бъде уважен, тъй като ищецът неправилно е отправил искането си да се признае за установено, че възстановената от поземлената комисия на наследодателя на ответниците земеделска земя е била собственост на А. К. М. , вместо на М. К. Ю.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон.
Искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е установителен по своя характер и има за предмет принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации, а не към някакъв друг момент. Ето защо въззивният съд не е могъл да признае за установено, че процесните земеделски земи са принадлежали на наследодателката А, доколкото по делото липсват данни обобществяването им да е станало преди нейната смърт през 1948г., а още по-малко е могъл да признае, че към посочения момент техен собственик е бил общият наследодател на страните М, който е починал далеч преди това. Когато се касае до наследствена земя участието на всички наследници в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не е задължително като исковата молба, подадена от един от тях, ползва и останалите за заявените с нея общи факти. В разглеждания случай независимо от обстоятелството, че петитумът на исковата молба е формулиран неточно, не е имало пречка решаващият съд да уважи предявения иск, доколкото въз основа на установените по делото обстоятелства правилно е приел, че възстановените с план за земеразделяне земеделски земи в полза на Ю. М. са принадлежали на общия насдедодател М. К. Ю. и след неговата смърт четиримата му наследници нито са извършвали делба на имотите, нито някой от тях е осъществявал самостоятелно владение върху тях, нито пък са извършвани прехвърлителни сделки. Правилно съдът е приел също така, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи категоричен извод процесните земеделски земи да са били изключителна собственост, било на наследодателката А, било на прекия наследодател на ответниците Ю. От това следва извод, че към момента на обобществяването на земеделските земи същите са принадлежали на наследниците на общия наследодател М, на наследниците на неговата преживяла съпруга А, както и на наследниците на починалия през 1945г. техен син Шефкъ М. Ф. , в какъвто смисъл предявеният иск е следвало да бъде уважен.
С оглед изложеното, като е стигнал до друг правен извод въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което на основание чл.218ж, ал.1, вр. с чл.218и, ал.1 ГПК /отм./ следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да се постанови друго, с което предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да бъде уважен като бъде признато за установено, че възстановените с решение № 121 от 25.06.1996 г. ПК С. на Ю. М. Ю. с план за земеразделяне земеделски земи – нива с площ от 20 дка м “А”, имот № 0* и нива от 9 дка в м.”К”, имот 044016, находящи се в землището на с. Б. са принадлежали на наследниците на М. К. Ю. , починал през 1928г. на наследниците на А. К. М. , починала през 1948г. и на наследниците на Шефкъ М. Ф. , починал през 1945г.
При този изход на делото и на основание чл.64, ал.1 ГПК/отм./ ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора направените от него разноски по делото за всички инстанции в размер на 259 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О т м е н я въззивно решение № 116 от 20.10.07г. по в.гр.д. № 38/07г. на Силистренския окръжен съд и вместо него постановява:
П р и з н а в а за установено на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по предявения от И. Н. Х. от с. Ч., Силистренска област против Н. М. Ю., Р. Ю. М. и Л. Ю. М. от същото село иск, че възстановените с решение № 121 от 25.06.1996 г. на ПК- С. на Ю. М. Ю. с план за земеразделяне земеделски земи – нива с площ от 20 дка м “А”, представляваща имот № 0* и нива от 9 дка в м.”К”, представляваща имот 044016, находящи се в землището на с. Б., Силистренска област към момента на образуване на ТКЗС са принадлежали на наследниците на М. К. Ю. , починал през 1928г., на наследниците на А. К. М. , починала през 1948г., както и на наследниците на Шефкъ М. Ф. , починал през 1945г.
О с ъ ж д а Н. М. Ю., Р. Ю. М. и Л. Ю. М. да заплатят на И. Н. Х. сумата 259/двеста петдесет и девет/ лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: