O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София,11.03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадeсет и шести февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 906 / 2015г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 137016 /19.11.2014г. на Р. Д. П. чрез адв. Б. З. срещу определение № 20796 от 15.10.2014г. на Софийски градски съд по гр. д. № 12010/2014г., с което е потвърдено определение от 25.04.2014 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 13750/2013г. за връщане на исковата молба при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно. Излага довод, че първоинстанционният съд е върнал една редовна искова молба. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК вр. с чл. 278, ал.4 ГПК формулира процесуалноправния въпрос може ли при наличие на редовна искова молба, неизпълнените указания на съда да са основание за прекратяване на исковото производство и оттам отнемане на правото на искова защита. Счита, че по този въпрос съдът се произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV –то г. о., като обсъди данните по делото намира следното:
Жалбата е редовна, в срок, изхожда от страна с активна процесуална легитимация и е насочена срещу подлежащ съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 274, ал. 4 ГПК вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК на обжалване съдебен акт, така се явява процесуално допустима.
С оглед на очертаните в чл. 280, ал. 1 ГПК селективни критерии , преценката за наличието на които е в изключителна компетентност на ВКС, настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт не следва да се допуска до касационен контрол, поради следните съображения:
Производството по гр. д. № 1808/2013г. по описа на Видински районен съд се развива по кумулативно предявени искове за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба и ревандикация на части от недвижим имот, основана на нищожността на договора, съединени с акцесорни претенции по чл. 537, ал. 2ГПК .
С разпореждане от 22.05.2013 г. по гр. д. № 13750/2013г. Софийски районен съд връща веднъж исковата молба заради неотстранени, в дадения и продължен за това срок, констатирани от него в разпореждането му от 16.04.2013г. нередовности на исковата молба. Разпореждането за връщане е обжалвано пред Софийски градски съд, който със свое определение № 18339 от 29.09.2013г. по гр. д. №7988/2013 г. го отменя като незаконосъобразно и съответно връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия, заради това, че ищецът макар и частично, в срок е отстранил указаните нередовности, като за неотстранените е направил изрично искане за продължаване на срока, по което районният съд не се е произнесъл.
С ново разпореждане от 17.10.2013 г. по гр. д. № 13750/2013г. Софийски районен съд продължава срока за отстраняване на нередовностите по разпореждането си от 16.04.2013г., но същевременно дава и нови указания досежно допълнително констатирани такива и предоставя едноседмичен срок за изправянето им. Следват уточнителни молби от страната и нови указания от съда за уточняване на страните, основанието и петитума на ревандикационния иск, както и за уточняване на регулационния статут на недвижимия имот. С разпореждане от 19.02.2014г. районният съд дава последна възможност на ищеца да изпълни негови указания, посочени в разпореждането му от 10.01.2014 г., които той намира за неотстранени с молбата с уточненията от 14.02.2014г. Нередовностите, посочени в разпореждането от 10.01.2014г., се отнасят отново до непосочване на актуалния регулационен статут на имота и неуточняване предмета на ревандикираната част от недвижимия имот – реална или идеална. В молбата от 14.02.2014г. страната прави искане за издаване на съдебно удостоверение във връзка с регулационния план, което да и послужи пред общинска техническа служба. В срока, даден с разпореждането от 19.02.2014г., постъпва молба за продължаването му, като със свое разпореждане от 31.03.2014г. съдът го продължава с две седмици до 07.04.2014 г. Продължаването не е съобщено на страната. С разпореждането си от 25.04.2014 г. районният съд връща исковата молба.
За да потвърди разпореждането за връщане на исковата молба въззивният съд е приел, че районният съд правилно и в съответствие със закона се е произнесъл по въпроса дали са отстранени нередовностите на исковата молба, както и по въпроса налице ли са основанията за връщането и. Приел е още като свой мотив, че нередовностите са останали неотстранени и в продължения за това срок. За да приеме последното е изходил от съображението, че неуведомяването на страната за продължаване на срока не се отразява върху изтичането му, с което се преклудира правото и да отстранява нередовности по исковата молба , предвид несъществуването на задължение за съда за обратното поради необжалваемия характер на определението, с което искането за продължаване се уважава или отхвърля.
Въпросът, уточнен от настоящия състав, може ли да се връща исковата молба когато указанията на съда за отстраняване на нередовности по нея, са неправилни, в т.ч. неотносими към редовността и, или неясни, както и когато са неправилни констациите му за неотстраняването им от страната, е включен в предмета на делото пред въззивния съд и е обусловил решаващата му воля. Въпреки, че общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване е налице, то не е налице наведената специалната предпоставка по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, защото този въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВКС. За да потвърди определението въззивният съд е дал за себе си отрицателен отговор на така поставения въпрос , а именно след като е приел, че констатациите на районния съд за нередовностите и неотсраняването им са правилни, в съответствие именно със задължителната практика на ВКС е потвърдил връщането на исковата молба. Според задължителната практика неотстранената в дадения срок нередовност, когато указанията на съда за отстраняването и са правилни и ясни, е основание за връщане на исковата молба поради настъпването на преклузия спрямо правото на ищеца да остранява нейните нередовности. / в т.см. определение № 891 от 28.11.2014г. по гр.д. № 6523/2014г., ВКС, ГК, IV-то г.о. / Не е налице и противоречие с практиката, на която касаторът се позовава / определение №245 от 13.05.2010г. по ч.гр. д. № 241/ 2010г., ВКС, III –то г.о./, макар там отговорът на поставения въпрос да следва да се предполага. Доколко собствените констатации на въззивния съд като съд по същество относно установените от него нередовности на исковата молба са правилни, доколко същите са правно издържани, подкрепят се от доказателствата по делото и обосновани и дали е следвало съдът да ги изложи в мотивите на акта си е въпрос по съществото на касационната жалба , който може да бъде изследван от касационния съд едва след допускането и до касационен контрол , основанията, за което не са налице.
За яснота на касатора следва да се посочи, че индивидуализацията на недвижимия имот, включваща като съществен елемент посочване на актуалния му регулационен статут, а актуален ще рече спрямо действащия към момента на подаване на исковата молба регулационен план на населеното място по местонахождението му, при искове за право на собственост и други вещни права върху недвижим имот, е изискване за редовност на исковата молба и съдът следи служебно за спазването му,
Не са налице и основания за служебно допускане на определението до касационен контрол, тъй като не се установява вероятност същото да е нищожно или недопустимо.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20796 от 15.10.2014г. на Софийски градски съд по гр. д. № 12010/2014г.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: