Определение №174 от по гр. дело №1181/1181 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№174
 
 
гр. София, 22.02..2010 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
 
                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА  РУСЕВА
                                                                                       ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1181/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
           
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Д. Я., Г. Д. С., Р. Д. С. и Н. Д. А. срещу въззивно решение № 1* от 29.07.09г., постановено по в.гр.д. № 354/08г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 10.10.06г., по гр.д. № 1124/05г. на Варненския районен съд, 10 с-в, поправено с решение от 08.01.08г. по същото дело и вместо него е отхвърлил като неоснователен иска на Я. Д. Я., Г. Д. С., Р. Д. С. и Н. Д. А. против Г. С. С. и С. Р. С. по чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., СО “В” и представляващ лозе с площ от 1000 кв.м. /1200 кв.м. по план/, заснето като имот с пл. № 1* по КП на м.”В” от 1987г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на лицето Д. Я. Н. и че правото на собственост върху него е възстановено в началото на 1997г. на неговите наследници – ищците по реда на ЗСПЗЗ. Прието е също, че имотът е закупен с нот.акт № 64/09.12.97г. от ответниците, които са съпрузи, и макар, че продавачите не са били негови собственици, ответниците са го придобили по давност на основание чл.79, ал.2 ЗС, тъй като от сключването на договора за покупко-продажба до предявяването на ревандикационния иск са го владели непрекъснато в продължение на повече от 5 години.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен спор, които е решен в противоречие с практиката та ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
В случая жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, респ. на ВС приети при действието на ЗСВ или на решения на ВКС по чл.290 ГПК), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на две решения на ВКС по конкретни спорове, постановени по реда на отменения ГПК, както и на едно решение на Софийския окръжен съд, следва да прецени дали са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същите биха били налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателите не са посочили конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие между обжалваното въззивно решение и представените Р № 228 по гр.д. № 426/08г. и Р № 1* по гр.д. № 28/20 г. на ВКС не е налице, тъй като с тях направените възражения за придобиване на недвижими имоти по давност са приети за неоснователни въз основа на други факти. Същото се отнася и за представеното решение от 11.01.07г. по гр.д. № 486/07г. на СОС, още повече, че същото е подлежало на обжалване и липсват данни да е влязло в сила.
С оглед изложеното подадената от Я. Д. Я., Г. Д. С., Р. Д. С. и Н. Д. А. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Разноски в полза на ответниците по жалбата за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 29.07.09г., постановено по в.гр.д. № 354/08г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *