О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
гр. София, 30.12.2008. г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3846/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 76 от 17.04.08г., постановено по в.гр.д. № 660/05г. на Добричкия окръжен съд е оставено в сила решение № 122 от 13.04.05г. по гр.д. № 364/2000г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. И. Г. , Р. И. Й., И. Д. Г., В. Г. Й. и И. Г. И. против М. Й. Г. , И. Д. И. , С. Д. И. , Й. Д. В. , Н. Д. Г. и В. Г. Г. иск за делба на недвижим имот – апартамент № 8 с площ 44,15 кв.м., находящ се в гр. Д., ж.к. Дружба-2, бл.21, вх.3, ет.3.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил собственост на общата наследодателка на страните В, която през 1985г. го е прехвърлила на сина си Г. Г. , поч. на 28.09.1985г. по време на брака му с И. Г. срещу задължение за гледане и издръжка. С влязло в сила на 12.10.86г. решение по гр.д. № 758/86г. на ДРС договорът е развален за 1/3 ид.ч. от придобитите от И. Г. 5/8 ид.части от имота. С нот.акт № 200 от 20.11.01г., вписан на същата дата, наследниците на Г. Г. – И. Г. , В. Й. , И. И. и В. Г. са продали имота на лицето А. Ж. На 03.12.01г. е вписана искова молба от наследници на В. Г. за разваляне на алеаторния договор от 1985г. като с решение по гр.д. № 2134/01г. на ДРС договорът е развален до размер на 1/8 ид.ч. по отношение на В. Г. Прието е също, че между страните липсва съсобственост, тъй като понастоящем собственик на процесния имот е лицето А. Ж. , доколкото решението по гр.д. № 758/86г. не е било вписано съгласно изискванията на чл.115, ал.1 и ал.2 ЗС и вписването на исковата молба по това дело е загубило действието си, а исковата молба по последващото дело е вписана след сключване на договора за покупко-продажба, поради което правата на това лице не се засягат. С оглед на това направеното възражение по чл.76 ЗН е прието за неоснователно.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Р. И. Й. от гр. Д. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – относно приложението на чл.121 ГПК/отм./, който въпрос според касаторката е решаван противоречиво от съдилищата, както и относно приложението на чл.76 ЗН, които въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Първото посочено основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като жалбоподателката се е позовала на него само формално, без да посочи, респ. представи доказателства за противоречиво решаване на посочения въпрос от съдилищата. Второто основание също не е налице, тъй като същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или когато такава съществува, но тя е неправилна и трябва да бъде променена, а в разглеждания случай релевантни доводи в тази насока не са изложени. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставените въпроси да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице. Наред с това по въпроса за приложението на чл.76 ЗН е налице задължителен тълкувателен акт – ТР № 1/04г. на ОСГК на ВКС и разглеждането на настоящия казус от ВКС няма да допринесе с нищо за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от Р. И. Й. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице сочените в нея основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 76 от 17.04.08г., постановено по в.гр.д. № 660/05г. на Добричкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: