Определение №175 от по гр. дело №3833/3833 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 175
 
гр. София, 30.12.2008 г.
 
 
 
          Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                         ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
                                                                       ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
                                                                            
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3833/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
          Производството е по  чл.288 ГПК.
С решение № 274 от 23.06.08г., постановено по в.гр.д. № 821/07г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение № 507 от 22.05.07г. по гр.д. № 1286/06г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. к. , гр. В. Т. против Г. Й. Г. иск по чл.207, ал.1, т.2 КТ за заплащане на сумата 3017,99 лв., представляваща причинени от ответника липси за периода 27.04.2000г. до 10.08.2000г., ведно със законната лихва, както и за сумата 1679,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.12.2001г. до предявяването на иска – 29.06.2006г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че между страните не е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът да е работил като продавач в обект № 49 в с. А. за да може същият да носи имуществена отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ, доколкото по делото е установено, че в кооперацията липсва трудово досие за ответника /между страните не е сключван писмен трудов договор/; че на последния не е заплащано трудово възнаграждение, нито са му внасяни осигуровки, нито същият е подписвал от свое име в качеството на материално отговорно лице документи и да е приемал стоки, както и че през посочения период за този обект кооперацията е била в трудово правоотношение с неговата дъщеря М. Г. Й. , с която е налице сключен трудов договор № 24 от 23.04.2000г. и на която е начислявано трудово възнаграждение и са внасяни осигуровки.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. к. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – относно приложението на чл.62, ал.2 КТ /ред. ДВ, бр.2/96г./ и при наличие на какви доказани факти следва да се приеме, че между страните е възникнало трудово правоотношение, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или когато има съдебна практика, но тя е неправилна и трябва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в тази насока не са изложени. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставените въпроси да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице. Наред с това по поставените въпроси съществува практика на ВКС, която е в смисъл, че по време на действието на посочената разпоредба писмената форма не е била условие за действителност на трудовия договор, но наличието му подлежи на пряко и пълно доказване в процеса с всички доказателствени средства, а фактите, от които може да се направи извод за наличие на трудово правоотношение, са въпрос на конкретна преценка по всяко дело. Ето защо разглеждането на настоящия казус от ВКС няма да допринесе с нищо за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от В. к. , гр. В. Т. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не е налице соченото в нея основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 274 от 23.06.08г., постановено по в.гр.д. № 821/07г. на Великотърновския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар