Определение №342 от по гр. дело №217/217 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 342
 
 
гр. София, 07.05…2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 217/09г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
            Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 259 от 17.11.08г., постановено по в.гр.д. № 459/08г. на
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. А. М. от гр. Я. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат тези по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Макар и касаторът де не е формулирал изрично конкретните съществени според него въпроси, решени в обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на жалбата и те са може ли да бъде уважен ревандикационен иск, предявен от лице, което при неговото предявяване не разполага с документ за собственост и не се е снабдило с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и може ли да се уважи такъв иск срещу ответник, което владее имота въз основа на предварителен договор с ищеца, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На първо място следва да се отбележи, че жалбоподателката не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същата се позовава на решения на ВС и ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В разглеждания случай касаторката се позовава на Р № 3241/59г. на ВС, в което е разгледан въпроса за приложението на чл.416, ал.2 ГПК/отм./ за имот, който се намира във владение на държава, поради което същото няма никакво отношение към въпросите, предмет на настоящото дело. Липсва противоречие и с решение № 2419/60г. на ВС, в което са посочени трите предпоставки, които ищецът следва да докаже за успешното провеждане на ревандикационен иск. Нямат никакво отношение към поставените по-горе съществени въпроси и останалите решения, на които се позовава касаторката (Р № 55/62г. на ОСГК на ВС, Р 631/61г., Р № 1507/62г. и Р № 2079/64г. на ВС), тъй като същите се отнасят до съдържанието на предварителните договори и за предпоставките за уважаване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, а такъв иск не е предмет на настоящото дело.
Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай жалбоподателката не е изложила никакви доводи в посочените насоки, а само е цитиран законът и са направени общи касационни оплаквания, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК, поради което касационно обжалване не следва де се допуска и на това основание. Наред с това във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
С оглед изложеното подадената от С. А. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 259 от 17.11.08г., постановено по в.гр.д. № 459/08г. на Я. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар