Определение №179 от по гр. дело №3923/3923 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                      №.179
 
                                 гр. София, .10.03.2009 год.
 
                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и девета година, в състав:
                                                                      
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3923 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 106 от 19.03.2008 год. по гр. д. № 453/2007 год. Смолянският окръжен съд, при повторното въззивно разглеждане на делото отново е оставил в сила първоинстанционното решение от 15.12.2005 год. по гр. д. № 447/2005 год. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. С. Б. и Р. С. К. , двамата от гр. С., иск за признаване за установено по отношение на М. на з. и г. , че наследодателят им С. Р. К. , починал през 1967 год., към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на ливада от 3 дка и ливада от 1.3 дка, двете в местността „Е”, сега попадащи в поземлен имот № 0* използуваема ливада в м. „К” /”Е”/ по плана на землището на гр. С., с площ 4.323 дка, при описаните в решението граници, и показани в червен цвят на скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от първоинстанционното решение.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от К. А. Б., конституиран като наследник на починалия в хода на производството ищец А. С. Б. Оплакванията са за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен.
Ответникът по иска не е взел становище по касационната жалба.
В представеното в изпълнение на указанията на съда изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречието му с практиката на ВКС, като представя цитираните решения на ВКС, обосновавайки довод за необсъждане от въззивния съд на събраните по делото доказателства относно твърдяното право на собственост в лицето на наследодателя им върху спорните земеделски имоти. Според представените решения съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и да се съобрази със задължителните указания на решението при първата касация, което не направил. От изложеното следва да се заключи, че касаторът се позовава на съществен процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 218з ГПК /отм./, решен от въззивния съд в противоречие с представената практика по други спорове, с което цели обосноваване допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа и наличие на основанието по т. 3, поставяйки въпроса за равнопоставеността на гражданите и държавата в процеса на възстановяване на собствеността върху земеделски земи и осъществяване на косвения съдебен контрол върху решенията на ОбС „З”.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като спорът между страните е възникнал от факта, че първоначално спорните земеделски имоти – ливади от 3 дка и 1.3 дка са били възстановени на ищците, като наследници на С. М. Р. , а впоследствие същите имоти са попаднали във възстановен на Д. поземлен фонд имот с № 0* Ищците са поддържали, че към момента на образуване на стопанството тези имоти, сега част от възстановения на ДПФ имот, повдигната в червен цвят на скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от първоинстанционното решение, са били собственост на техния наследодател, и са искали установяване по отношение на ответното министерство на това обстоятелство.
За да заключи, че искът е неоснователен, въззивният съд приел, че на ищците е възстановен имот, който не е идентичен със спорния такъв, като е обосновал този си извод със заключението на приетото от него заключение на вещото лице М. В. и представената към него извадка от кадастралната карта, на която са показани имотите – спорният и възстановеният на ищците. Обсъдил е и доказателствата, установяващи данни за притежаваните от наследодателя на ищците земеделски имоти – нот. акт от 1940 год., препис-извлечение от притежавани и внесени в стопанството имоти от 1949 год., инвентарната книга за непокрити държавни имоти за периода 1932-1948 год. и направил извод, че наследодателят на ищците не се легитимира като собственик на спорните имоти и по давностно владение с оглед липсата на изискуемия се срок от 20 години до внасянето им в стопанството. Следователно, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и във връзка с поддържаните от страните доводи и съгласно отменителното решение при първата касация е направил своите фактически и правни изводи, поради което и твърдението на касатора в изложението му за обратното не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване на решението. Цитираната съдебна практика в подкрепа на това твърдение на касатора не сочи на наличие на основанието за допустимост на касацията, тъй като законът предвижда наличието на съществен процесуалноправен въпрос, който да е решаван противоречиво от съдилищата – т. 2, каквато не е настоящата хипотеза. Оплакването на касатора представлява касационен довод за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, което не може да бъде обсъждано в настоящето производство по допускане на касационното обжалване на решението. В него касационната инстанция има правомощието да се произнесе само по наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване, без да разглежда по същество спорния въпрос, което е предмет на касационното производство, ако такова се допусне. За пълнота следва да се отбележи и неотносимостта на представените съдебни решения към т. н. допълнение на изложението, тъй като те не сочат на противоречиво решаване на съществения за изхода на спора въпрос.
Касаторът има интерес от допускане на касационното обжалване на въззивното решение, затова и той носи тежестта да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е налице и поддържаното такова по т. 3, която разпоредба предвижда същественият въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такъв съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът да се е произнесъл в обжалваното решение, не е формулиран от касатора. Посочените от него въпроси не представляват визираните от закона като такива, тъй като по тях съдът не се е произнесъл, още по-малко те са съществени за изхода по спора. Липсват и съображения за необходимост от тълкуване на законова разпоредба, неясна или непълна, или липса на практика по даден въпрос, или неправилна такава, поради което да се налага изработване на нова. Изложените доводи са неотносими към обосноваване наличието на тази предпоставка за допускане на касационното обжалване.
В заключение се налага извод за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 106 от 19.03.2008 год. по гр. д. № 453/2007 год. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от К. А. Б., чрез адв. М. М. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар