О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр. София, 02.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 512/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 146 от 11.02.09г., постановено по гр.д. № 1778/08г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 2* от 30.06.08г. по гр.д. № 813/07г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. Х. М., С. И. Х. , Х. И. Х. , Г. И. Г. , С. И. И. , А. Х. Н. , Х. А. Х. , М. В. Ж. , Г. Я. М. , Р. Я. Ж. , Я. К. Г. , Г. Д. М. , И. Д. Г. и К. Г. М. против ОСЗГ – А. и Община А. искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху 5,5 дка земеделски земи, находящи се в землището на гр. А. нива с площ от 3,000 дка в м.”Д” и нива с площ от 2,500 дка в м.”К”. Прието е, че по делото не е установено с допустимите от закона доказателствени средства, доколкото към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд от тях са били изключени свидетелските показания, към момента на образуване на ТКЗС през 1956г. наследниците на общия наследодател Г, починал през 1952г., да са били собственици на процесните имоти на основание давностно владение, респ. по давност и наследяване, на които основания същите са основали исковата си претенция.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от всички ищци с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос – дали извлеченията от емлячните регистри са допустимо и годно доказателство по смисъла на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост върху земеделски земи в производството по чл.11, ал.2 от същия закон, които е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Първото основание за допускане на касационно обжалване би било на лице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по гражданскоправен спор, в което поставеният съществен правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая на първо място следва да се отбележи, че поставеният от касаторите въпрос не е съществен, тъй като същите са основали исковата си претенция не на посоченото доказателство, в което описаните имоти не са индивидуализирани, а на изтекла в полза на преките наследници на общия наследодател Г, респ. в полза на самия него придобивна давност, което основание за придобиване правото на собственост решаващият съд е приел за недоказано с допустимите съгласно закона доказателствени средства, доколкото и при двете хипотези е следвало да се установи период на осъществявано владение. Ето защо не би могло да се приеме, че между обжалваното решение и представените от касаторите решение от 15.11.07г. по гр.д. № 534/07г. на РС- Д. , в което е прието, че извлечението от емлячния регистър е годно доказателство за установяване право на собственост върху земеделски земи (за същото липсват и данни да е влязло в сила) и решение от 29.01.08г. по гр.д. № 893/07г. на Софийски окръжен съд, в което е прието, че в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ допустими доказателства са молбите-декларации за приемане в ТКЗС и декларациите за притежавани непокрити недвижими имоти, въз основа на които е изготвян емлячният регистър.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага обосноваване от необходимостта от тълкуване на неясна или непълна правна норма, липса на съдебна практика по даден съществен въпрос или изоставяне на неправилна такава, с оглед утвърждаване на нова, които предпоставки в случая не са налице, доколкото релевантни доводи в посочените насоки не са изложени.
С оглед изложеното касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 146 от 11.02.09г., постановено по гр.д. № 1778/08г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: