О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр. София, 30.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4239/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 09.07.07г., постановено по гр.д. № 297/08г. на Хасковския окръжен съд е оставено в сила решение № 3 от 14.02.08г. по гр.д. № 1382/07г. на Хасковския районен съд в частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Р. К. Б., извършено със заповед /без дата/ на управителя на “Б”ЕООД, гр. Х. ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “шофьор” и ответникът е осъден да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 600 лв., по чл.224, ал.1 КТ в размер на 36, 36 лв. и по чл.128, т.2 КТ в размер на 422, 77 лв. Прието е, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение до 09.07.07г., когато същото е било прекратено със заповед на основание чл. 325, т.3 КТ, в която като причина е посочено взаимно съгласие на страните. С последваща заповед на управителя на дружеството от 10.07.07г. предходната заповед е била отменена, като ищецът е бил възстановен на заеманата от него длъжност. В заповедта е посочено, че е била връчена на ищеца на същата дата, като с подписите на двама свидетели е удостоверено, че същият е отказал да я подпише. В тази му част документът е бил оспорен и от събраните по делото свидетелски показания е установено, че на посочената дата ищецът не е бил в гр. Х., а още вечерта на предния ден е заминал за друго населено място. С оглед на това съдът е приел, че не е налице отмяна на уволнението от страна на работодателя, както и че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно, тъй като то е бил безсрочно и не е могло да бъде прекратено на основание чл.325, т.3 КТ с изтичане на уговорения срок, нито е могло да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, тъй като липсват данни някоя от тях да е отправяла такова предложение и то да е било прието.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от “Б”ЕООД с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че ищецът няма правен интерес от предявяването на исковете, тъй като заповедта за уволнение е била отменена от работодателя преди завеждане на делото.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси – дали е било необходимо заповедта от 10.07.07г., в частта й с която е удостоверено с подписите на двама свидетели, че ищецът е отказал да я подпише, да бъде оспорена и да бъде открито нарочно производство за това, които са от значение за точното прилагане на закона, като и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице, тъй като същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или когато има съдебна практика, но тя е неправилна и трябва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в тази насока не са изложени. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставения въпрос да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице. Освен това следва да се отбележи, че първият от поставените въпроси не е съществен, тъй като в случая документът е бил оспорен от противната страна в срока по чл.154, ал.1 ГПК/отм./ Наред с това по поставените въпроси е налице трайно установена съдебна практика в смисъл, че частните свидетелстващи документи (какъвто представлява в посочената й част заповедта от 10.07.07г.) не се ползват с доказателствена сила когато удостоверяват изгодни за издателя им факти, а представляват извънсъдебно писмено твърдение на заинтересуваната страна, поради което откриване на производство по тяхното оспорване не е необходимо. Освен това пропускът на съда да открие производство по оспорването на един документ с нарочно определение е без правно значение.
С оглед изложеното подадената от “Б”ЕООД, гр. Х. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не е налице соченото в нея основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение от 09.07.07г., постановено по гр.д. № 297/08г. на Хасковския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: