Определение №18 от 11.1.2018 по ч.пр. дело №2942/2942 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 18
София, 11.01.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря …………………………..…и с участието на прокурора…….……..………………………….…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2942 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – във вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 7498 от 28.ІХ.2017 г. на старозагорското „Инженерингова компания [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Стара З., срещу определение № 310 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 21.VІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 399/2017 г., с което – съобразно разпоредбите на Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.ХІІ.2012 г. – и след отмяна на първоинстанционното определение във връзка с подсъдността на делото, последното е било прекратено – „поради липса на компетентност” за разглеждането на спора пред първостепенния български съд /ОС-Стара Загора/, заведен по иск на настоящия частен касатор срещу чешкия търговец „Г.А.М. Х. С.”
Единственото оплакване на българския търговец настоящ частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение „на приложимите материалноправни разпоредби”, поради което той претендира касирането му.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба подателят й „Инженерингова компания [фирма]-гр. Стара З. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните два процесуалноправни въпроса от значение не само за изхода на делото, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Допустимо ли е съдът да обсъжда писмени доказателства по делото, когато се произнася за подсъдност на делото ?”;
2./ „Кои приети и представени по делото „общи условия” на двете търговски дружества имат по-висока юридическа сила и чии разпоредби следва да се приложат?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация чешко търговско дружество „Г.А.М. Х. С.” (G.A.M. Heat spol s.r.o.) писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на разноски, чиито размер щял да бъде уточнен с допълнителна молба.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на старозагорското „Инженерингова компания [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното определение на ОС-Стара Загора във връзка с подсъдността на делото, въззивната инстанция се е съобразила изцяло с разрешенията по чл. 7, ал. 1, б. „б”, предл. 1-во от Раздел ІІ на Регламент ЕС №1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г., отнасящ се до т. нар. специална компетентност на съдилищата по мястото на изпълнението на задължението. Следователно, за да може да установи конкретно къде било релевантното за изхода на повдигнатия спор във връзка с подсъдността местоизпълнение, въззивната инстанция не би могла да не се съобрази с обективираните в писмени доказателства по делото /в случая договор за доставка на стоки/ данни относно това обстоятелство. Същевременно частният касатор не навежда конкретни доводи по първия, формулиран в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК, правен въпрос досежно това коя съдебна практика следва да бъде изоставена поради неточно тълкуване или за конкретни неясноти, непълноти или противоречия в относимия към процесния случай Регламент № 1215/2012 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос (бил той материално- и/или процесуалноправен) трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и правилността на неговия съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка по делото или за обсъждане на събраните в процеса доказателства. На плоскостта на това разграничение се налага извод, че при констатацията на въззивния съд, че нито един от търговците не е приемал изрично Общите условия на другия, то вторият правен въпрос в изложението на частния касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК няма естеството на такъв, който да е бил от значение за изхода на делото, а е с изцяло хипотетичен характер.
При този изход на делото в настоящето частно производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК, което обаче няма характера на „касационно”, на ответното по частната жалба чешко търговско дружество не се дължи присъждането на разноски – независимо от направеното от неговия процесуален представител изрично искане за това, тъй като този чуждестранен търговец не е ангажирал доказателства, че такива реално са били направени.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 310 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 21.VІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 399/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Scroll to Top