Определение №181 от по търг. дело №646/646 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 181
 
София…09.12.2008 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 декември  две хиляди и  осма година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров
           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева
                                     Емил Марков
                                                       
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 646 /2008 год.
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. К. и А. П. К. от София против решение № 31/28.07.2008 г. по гр.д. № 1837/2008 г. на Софийски АС, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 1012/2005 г. на СГС, с което е отхвърлен предявения от касаторите против Л. ч. интернешънъл АД-София и М. К. -Софийски затвор, иск по чл.45 ЗЗД за сумата 20 335 лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено, че съществените материалноправен и процесуалноправен въпроси за деликтната отговорност и оборване на презумпцията по чл.45,ал.2 ЗЗД , са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Така поставените въпроси имат дефинитивна определеност в доктрината и практиката.
Съществен е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, който определя съдържанието на решението. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК визира задължителната практика на ВКС – ППВС, ТР и константна практика. Тук се включват и решенията на ВКС по касационни жалби, постановени по новия ред за касационно обжалване. В случая не е посочена никаква практика. Твърдяното неспазване на задължителните указания на ВКС в отменително решение № 687/4.10.2004 г. по т.д. № 1900/2003 г. на ВКС-ІІ т.о., дори и да е налице, не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като отменителното не е влязло в сила решение.
Бланкетното посочване на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /задължителна или незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна /не е актуална/ и трябва да бъде изоставена и/или променена. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Не допуска касационно обжалване на решение № 31/28.07.2008 г. по гр.д. № 1837/2008 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top