Определение №427 от по търг. дело №101/101 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
 
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 427
 
София, 01,06,2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 31 май  две хиляди и  десета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров
           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева
                                     Емил Марков
                                                       
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 101 /2010 год.
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 735/23.06.2009 г. по гр.д. № 2201/2008 г. на Софийски АС се: 1. Отхвърлят, като неоснователни, предявените от Г. М. и В. М. от Кюстендил против З. А. Б. АД-София искове по чл.349,ал.2-отм. ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им О. М. , вследствие на ПТП на 6.09.95 г., над размери от по 6 000 лв. до размери от по 50 000 лв. за всеки от тях, ведно със законните лихви., 2. Оставя в сила решението от 24.07.2008 г. по гр.д. № 2424/98 г. на СГС в останалата обжалвана част, с която са присъдени обезщетения над сумите от по 300 лв. и в частта, с която лихвата за забава е присъдена от датата на ПТП.
Против решението са подали жалби и двете страни. Ищците го обжалват в частта, с която исковете са отхвърлени. Ответникът го обжалва в частта, с която лихвата е присъдена от датата на събитието, вместо датата на уведомяването-в случая на получаване на исковата молба.
Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците с исковата молба са претендирали за обезщетяване на неимуществени вреди по 6 000 000 неденоминирани лв. за всеки от тях със законната лихва. Производството по делото е било спряно с определение от 23.02.99 г. до приключване на наказателното производство, след което е възобновено на 8.03.2007 г. По молба на ищците е допуснато увеличение на исковете с определение от 29.05.2007 г. на СГС. С обжалваното решение е прието, че за обезщетяване на вредите следва да намерят приложение общите правила на закона, а не лимитите въведени по време на действие на застрахователния договор.
І. Касаторите-ищци твърдят, че приетото от съда, че размерът на обезщетението се съобразява с условията, не към настоящия момент, а към момента на настъпилото застрахователно събитие 1995 г., е в противоречие с практиката на ВКС. С представеното решение № 213/18.04.2000 г. по гр.д. № 1265/99 г. на ВКС е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на моралните вреди, като при постановяване на решението си съобрази и инфлацията /след края на 1996 г./ за времето на увреждането, и затова, като е определил обезщетение към момента на приключване на делото, съдът е постановил законосъобразно решение. Обаче, това решение е постановено по реда на отменения ГПК и затова не се включва в задължителната практика на ВКС.
Твърдяното противоречие не е налице, тъй като е преодоляно с наличието на задължителна практика на ВКС по този въпрос. Налице е решение № 95/29.09.2009 г. по т.д. № 355/2009 г. на І т.о., постановено по реда на новия ГПК, с което е прието следното: Правилно дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди е определено към момента на настъпване на вредата, а не към момента на постановяване на решението. При задължителна имуществена ЗГО застрахователното обезщетение е функция на деликтното обезщетение. Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторен характер. При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек, следва да се има предвид, че вредата се обективира в момента на деликтното увреждане-личното засягане на защитените ценности, поради което дължимото обезщетение следва да се определи към този момент-арг. от чл.84,ал.3 във вр. с ал.1 ЗЗД. Вредата е обективирана към момента на непозволеното увреждане, от когато е породено и основанието за нейното обезщетяване.
ІІ. Касаторът-ответник твърди, че по въпроса за началната дата на лихвата за забава са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Обаче, няма посочена задължителна практика на ВКС по чл.280,ал.1,т.1 ВКС. Представеното влязло в сила решение от 21.03.2008 г. по гр.д. № 6387/2007 г. на СРС не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като мотивите му по този въпрос са противоречиви-на стр.3 абзац 3 започва с изречението: “По арг. от чл.18,т.7 от Наредба № 4/2003 г. за задължителното застраховане-отм., застрахователят по ЗГО извършва плащания за законната лихва от деня на увреждането, когато е бил уведомен, съгласно чл.11,ал.1 и 3 от Наредбата.” Освен това, налице е задължителна практика-Р № 72/30.04.2009 г. по т.д. № 475/2008 г. на ІІ т.о., Р № 6/28.01.2010 г по т.д. № 705/2009 г. на ІІ т.о. и др.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Не допуска касационно обжалване на решение № 735/23.06.2009 г. по гр.д. № 2201/2008 г. на Софийски АС в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар