О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. София, 16.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 4347/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 207 от 08.06.2018г., постановено по гр.д.№ 212/2018г. на Софийския окръжен съд, І с-в, в частта, с която е уважен предявеният от Д. М. Д. насрещен иск по чл.23, ал.1 СК и е отхвърлен предявеният от касатора иск за делба на недвижим имот с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 28 от 22.02.2018г. по гр.д.№ 849/2016г. на Ботевградския районен съд, с което на основание чл.23, ал.1 СК е признато за установено по отношение на В. И. Д., че Д. М. Д. е собственик на 2/3 ид.части от УПИ ****-****,**** в кв.9 по плана на вилна зона “Л.” в [населено място], [община], с площ от 1594 кв.м., заедно с построената в западната част на имота масивна едноетажна сграда с гараж и е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. И. Д. против Д. М. Д. и Б. И. Д. иск за делба на цялото дворно място и на масивната едноетажна жилищна сграда с гараж.
По делото е установено, че В. И. Д. и Д. М. Д. са бивши съпрузи, които са били в брак от 03.04.1983г. до 21.06.2016г., когато бракът им е прекратен с развод. С нот.акт № 37/2006г.за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ И. В. В. и В. И. Д. са продали на Д. М. Д. 2/3 ид.части от процесното дворно място, заедно с цялата масивна едноетажна сграда с гараж, построена в неговата западна част за сумата 5050 лв. Останалата 1/3 ид.част от дворното място е собственост на ответника Б. И. Д. и не е била предмет на договора. Ответникът Д. М. Д. е имал жилищно-спестовен влог от 1975г. по сметка 3583, по която към 31.12.1990г. е имало 111 751 спестовни числа, като левовата компенсация му е изплатена през 2007г.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че имотът е придобит със средства от трансформацията на лично имущество на бившия съпруг на ищцата по първоначалния иск, респ. че е негова лична собственост, независимо от обстоятелството, че компенсацията е изплатена след сключването на сделката. За неоснователни са приети доводите на ищцата, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като лихвоточките по жилищно-спестовния влог са начислени по време на брака, като е посочено, че те представляват граждански плодове от спестовния влог, който е бил лична собственост на бившия й съпруг и вземането за компенсаця също е негова лична собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. Придобит по време на брака недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ семейна имуществена общност ли е или е лична собственост на съпруга, притежавал жилищно-спестовен влог; 2. Кой е правнорелевантният момент за определяне характера на собствеността с оглед разпоредбата на чл.7, ал.4 ЗУЖВГМЖСВ, по силата на която дължимите като финансова компенсация суми се изплащат на правоимащите лица след придобиване или започване изграждането на жилища; 3. Обстоятелството, че недвижимият имот е закупен по време на брака с парични средства на двамата съпрузи и едва след това съпругът, притежавал жилищно-спестовен влог, е получил сума за компенсация, определящо ли е за характера на собствеността; 4. Изплатената парична компенсация на този съпруг след закупуване на жилището следва ли да се проследява и анализира за какво е използвана и може ли тя има правно значение за определяне на придобития имот като лична собственост на този съпруг; 5. Не е ли законосъобразно да се приеме, че такъв имот, закупен по време на брака с парична сума, налична у съпрузите по време на барака им, с която е изплатена продажната цена, е семейна имуществена общност по смисъла на чл.21 СК; 6. Не е ли законосъобразно да се приеме, че финансовата компенсация – сумата, която е изплатена на правоимащите лица /съпруг/ едва след придобиване собствеността на жилището, не определя собствеността като лична за този съпруг; 7. Релевантно ли е за собствеността на закупения имот наименованието на нотариалния акт или то има правно значение само за получаване на компенсацията.
Ответникът по жалбата не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
В случая поставените от касатора свързани въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС – Р № 132 от 18.12.2015г. по гр.д.№ 2560/2015г, ІІ г.о., решение по гр.д.№ 785/2004г., І г.о. и др., според която е налице влагане на лични средства на единия съпруг при придобиване на жилище от свободния пазар по реда на ЗУЖВГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена на имота е заплатена към момента на сключването на договора за покупко-продажба в брой, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд е платена след сключването на договора. В тази практика е посочено, че фактът на притежаването на жилищно-спестовен влог от един от съпрузите и на изплащане на левова компенсация по този влог след сключването на договора за продажба не може да бъде игнориран и по отношение на притежаващите такъв влог лица законът да бъде прилаган различно спрямо лицата, притежаващи друг вид влогове, от които сумата директно би могла да се преведе по сметка на продавача на имота, както и че трансформацията на лични средства следва да се преценява с оглед смисъла на закона и негова цел, а именно всеки значителен принос на съпрузите при придобиването на имущество по време на брака, влагането на лични средства при придобиването на такова имущество под каквато и да е форма, да бъдат отчетени и съобразени при извършването на преценката дали това имущество е придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Наличието на практика на ВКС по поставения въпрос, с която обжалваното въззивно решение е съобразено, обуславя липсата на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 08.06.2018г., постановено по гр.д.№ 212/2018г. на Софийския окръжен съд, І с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: