О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 26.03.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 487/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р. /България/“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 925 от 07.12.2017 г. по в. ч. гр. д. № 734/2017 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Хасковски районен съд определение № 1298 от 13.10.2017г. по гр. д. № 2170/2017 г. С първоинстанционния акт е отхвърлена молбата на настоящия частен касатор за продължаване срока за отстраняване на част от недостатъците на исковата молба – за представяне на вписана в Агенцията по вписванията – Имотен регистър искова молба – и е прекратено образуваното въз основа на нея производство.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда оплаквания, че въззивният съд е тълкувал разпоредбите на чл. 112 и чл. 114 ЗС, касаещи вписването на исковите молби, формално и изолирано от останалите разпоредби, без да вземе предвид задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ОСГК на ВКС.
Като обосноваващи допускането на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Когато съдът е преценил, че констатираната в исковата молба, подадена на основание чл. 135 ЗЗД, нередовност, представляваща невписване на молбата в Агенцията по вписванията, не е била отстранена в дадения от съда срок, то следва ли производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 129 ГПК, във връзка с чл. 114 и чл. 112 ЗС; 2. Когато съдът е констатирал, че указаните от него нередовности са отстранени от ищеца в срок, с изключение на задължението му за вписване на исковата молба и със същата молба е направено своевременно искане от ищеца за удължаване на срока, с цел вписването на вече редовната искова молба в Служба по вписванията, допустимо ли е съдът да откаже и да прекрати производството“. Допускането на касационно обжалване относно първия въпрос частният касатор основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и/или т. 3 ГПК, като в подкрепа на първото от заявените основания се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ОСГК на ВКС. По отношение на втория въпрос заявява основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа искане за допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че настоящият частен касатор е проявил ненужно процесуално бездействие вместо дължимото активно поведение и добросъвестно упражняване на процесуалните права. Съдебният състав е споделил извода на Хасковски районен съд относно неоснователността на искането за продължаване на срока за вписване на исковата молба на основание чл. 63 ГПК, аргументирайки се с непосочването на уважителни причини за уважаването му, както и с дадения от първоинстанционния съд достатъчно дълъг (едномесечен) срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставените в изложението два въпроса не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от частния касатор въпроси касаят възприемането на фактическата обстановка, което е относимо към евентуалната неправилност на обжалваното определение. Правилността на изводите на въззивния съд би могла да бъде проверявана едва след допускане на касационния контрол, но не и в производството по допускането му.
Дори да се приеме, че поставените въпроси отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, същите не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като не са налице поддържаните по отношение на тях основания.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ОСГК на ВКС, при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения с чл. 7, ал. 1 ГПК принцип на служебното начало, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, е основание за нейното връщане по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК. В случая, като е констатирал, че са дадени указания за надлежно вписване на исковата молба и е предоставен едномесечен срок за отстраняване на недостатъците, и е направил извод за правилност на първоинстанционното определение, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Не е налице и поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като същото е заявено бланкетно – с цитиране на правната норма, без да е аргументирано. Съгласно указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е формирано от две кумулативни предпоставки, като задължение на самия частен касатор е да обоснове наличието на всяка от тях, каквото обосноваване обаче в случая липсва.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. За разлика от неправилността на съдебния акт, като общо основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен „extra legem”, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като същото не е постановено в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, а изложените от частния касатор доводи са за противоречие с практиката на ВКС.
Поради изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 925 от 07.12.2017 г. по в. ч. гр. д. № 734/2017 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: