О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София, 04.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1216/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТПК”Щ”, гр. С. срещу въззивно решение от 10.04.09г., постановено по гр.д. № 3047/08г. на Софийския градски съд, ІІг състав с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решението по гр.д. № 9747/06г. на Софийския районен съд, 44 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ТПК”Щ” против П. И. Н., И. П. Н., О. Б. Г. –Ханджиева и Д. И. С. иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищецът е собственик на два магазина, находящи се в гр. С., ул.”Г” № 1* заедно със стая към тях, мазе и 206/7537 ид.части от общите части на сградата.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение от 07.06.02г. по гр.д. № 2381/01г. на Софийския апелативен съд ТПК”Щ” е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на Е. Е. Н. , О. Б. Х. и Д. И. С. владението върху процесния имот. Решението е влязло в сила на 10.03.04г. и въз основа на него е образувано изп.д. № 4566/04г. по описа на СИС. На 02.07.04г. ТПК”Щ” е предявила против Е. Е. Н. (същата е била починала преди завеждане на исковата молба и на основание чл.117 ГПК/отм./ като ответници са конституирани нейните наследници П. И. Н., И. П. Н.), О. Б. Х. и Д. И. С. настоящия иск за признаване за установено, че кооперацията е собственик на имота въз основа на давностно владение за срок от 30 години до предявяването на исковата молба. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че с предявяването на иска по чл.108 ЗС на 04.05.99г. придобивната давност е била прекъсната, а с неговото уважаване е заличена и че образуваното изпълнително дело е пречка да започне да тече нова придобивна давност. С оглед на това искът е приет за неоснователен.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че обжалваното решение противоречи на Р № 878 по гр.д. № 850/08г. на Върховния касационен съд (ВКС), Р по гр.д. № 1125/04 г. на Бургаския апелативен съд (БАС), както и на две решения на Върховния административен съд (ВАС). Наред с това се поддържа , че въззиният съд се е произнесъл по въпроса следва ли да се разглеждат като преклудирани с влизане в сила на решението по ревандикация всички възражения на ищеца по положителен установителен иск (ответник по иска за ревандикация), основаващи се на настъпили преди приключване на устните състезания факти, при положение, че тези възражения в предходното производство не са били разгледани поради нарушаване на съдопризводствените правила и несъобразяване с константната съдебна практика, както и по въпроса процесуално допустимо ли е приложението на принципа на стабилитет на съдебните решения и даването приоритет на тяхната неизменимост и необжалваемост при очевидни данни за допуснати при постановяването им груби нарушения от процесуален и материалноправен характер и несъобразяване с константната съдебна практика и каква следва да бъде защитата на засегнатите от незаконна реституция лица, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата изразяват становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС, поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовават на едно решение на ВКС по конкретен спор, постановено по реда на отменения ГПК, на едно решение на БАС и две решения на ВАС, следва да прецени дали са налице прeдпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същите биха били налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретно дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателят не е посочил конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото, които в посочените решения са решени по друг начин, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наред с това следва да се посочи, че представените решения на ВКС и на БАС не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като се отнасят до различни случаи, а освен това във второто решение е посочено, че е отменено частично и липсват данни в коя част е влязло в сила. Позоваването на посочените две решения на ВАС също е неоснователно, тъй като те са постановени по административни, а не по граждански спорове (същите не са и представени от касатора).
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, който разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай релевантни доводи в посочените насоки не са изложени, а освен това във връзка с поставените по-горе въпроси, доколкото би могло да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по тях, не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, поради което и последното релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от ТПК”Щ” касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата Д. С. направените от него разноски в настоящото производство в размер на 3 000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 10.04.09г., постановено по гр.д. № 3047/08г. на Софийския градски съд, ІІг състав.
О с ъ ж д а ТПК”Щ”, гр. С. да заплати на Д. И. С. от гр. С. сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: