Р Е Ш Е Н И Е
№ 388
гр. София, 01.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1671/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на П. Д. П. и Е. Б. П. от гр. С. срещу решение № 7 от 25.01.2008г. по гр.д. № 334/07г. на Софийския апелативен съд. Жалбоподателите са поискали да се отмени решението като поддържат, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззиввният съд е оставил в сила решение от 22.11.06г., постановено по гр.д. № 3364/03г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. Д. П. и Е. Б. П. против „Е-5М“АД и С. П. Г. иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.2-ро от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на сумата 54 730 щатски долара (в решението погрешно е посочено лева).
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на 20.02.1995г. между ищците в първоинстанционното производство П. П. и Е. П. като купувачи и С. Г. , действащ като едноличен търговец, като продавач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № 20, находящ се в гр. С., ул. „. и ул.“Г. Аврамов“, етаж 5, кота 13,60 м. с площ 149,50 кв.м, заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и мазе № 20, като и с гараж № 23 с приблизителна площ от около 18 кв.м. за обща продажна цена от 54 730 щатски долара /щ.д./ с левова равностойност 3 600 000 лева, която сума продавачите са изплатили на купувача. С договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 35/01г. ответникът С. Г. лично и като изпълнителен директор на „Е-5М“ АД, заедно с други посочени в акта физически лица са продали на ищците апартамент № 21, построен в груб строеж в секция „А“ на пети жилищен етаж, със застроена площ от 149,87 кв. метра, състоящ се от кухня, дневна, три спални, сервизни помещения, един балкон и една тераса, заедно с мазе № 17 с площ от 8,28 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място за сумата от 42 000 лева, която продавачите са заявили, че са получили предварително и напълно от купувачите. Преди това, с договор за доброволна делба от 26.01.2001г., е било извършено разделяне на съсобствените недвижими имоти в същата жилищна сграда, при което П. И. К. и М. А. К. са получили в дял апартамент № 20, построен в груб строеж в секция „А“ на пети жилищен етаж, със застроена площ от 90 кв. метра, състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, балкон и сервизни помещения, заедно с мазе № 13 с площ от 8,03 кв.м. От заключенията на изслушаните по делото технически експертизи (три едночленни и две тричленни) е установено, че строителството на жилищната сграда е започнало без одобрена проектно-сметна документация и без разрешение за строеж. След фактическото изграждане на сградата са проведени процедури по узаконяване, като са изготвени градоустройствен и инвестиционен проект. На основание тези проекти между страните е сключен договорът за продажба от 29.01.2001г. като апартамент № 20 по предварителния договор за продажба от 20.02.1995г. е идентичен с апартамент № 21 по н.а. № 35/01г. Новата номерация се дължи на увеличаване с един на броя на апартаментите на втория етаж на сградата. При тези фактически данни, както и с оглед на установеното по делото обстоятелство, че посоченият в предварителния договор гараж реално съществува и няма пречка и това задължение да бъде изпълнено, въззивният съд е приел, че платената по силата този договор сума от 54 730 щ.д. не е получена от ответниците на неосъществено основание и не дължат връщането й на ищците.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
С оглед на установените по делото факти, а именно че придобитият от касаторите с нот.акт № 35/01г. апартамент № 21 е идентичен с апартамент № 20 по предварителния договор от 20.02.1995г., както и че гаражът, предмет на същия, съществува реално и не съществуват пречки и това задължение да бъде изпълнено, въззивният съд правилно е приел, че изплатената по силата на договора сума от 54 730 щ.д. не е получена от ответниците на неосъществено основание и че предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД е неоснователен. В съответствие с данните по делото съдът е приел, че строителството на жилищната сграда е започнало без одобрена проектно-сметна документация и без разрешение за строеж като едва след фактическото изграждане на сградата са проведени процедури по узаконяване, като са изготвени градоустройствен и инвестиционен проект, поради което направените в тази насока оплаквания, като и тези за неправилна преценка и превратно тълкуване на доказателствата са неоснователни. Преценката на доказателствата, като процесуална дейност, е предоставена единствено на решаващия съд, поради което тя не подлежи на касационна проверка, освен ако тя е изопачена и извършена в нарушение на процесуалните правила за това. С оглед на това, самото несъгласие на жалбоподателите с направените от въззивния съд изводи относно доказателствата по делото не води задължително до наличие и на твърдяното от тях процесуално нарушение, след като в случая инстанцията по същество е мотивирала според съдържащите се в закона изисквания своите крайни изводи относно приетите за установени, въз основа на доказателствените средства, правно релевантни факти. Ето защо се налага изводът за правилно решение, което е съобразено със събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че в договора за покупко-продажба от 2001г. като продавачи са участвали и трети лица (собствениците на дворното място в което е построена сградата) няма никакво значение за крайните изводи на съда за неоснователност на исковата претенция след като предмет на този договор и на предварителния договор от 1995г. е един и същ апартамент. Правно ирелевантни са и обстоятелствата дали посочената в нотариалния акт продажна цена е част от уговорената в предварителния договор или е заплатена допълнително, като и отбелязаното в акта, че същият е съставен след като страните са декларирали пред нотариуса, че не съществуват други документи, касаещи сделката. Доколкото гаражът, предмет на предварителния договор, е изграден въз основа на одобрен проект за смяна на предназначението на съществуващи временни сгради-работилници в надземни гаражи и издадено строително разрешение, последващата отмяна на разрешението не може да доведе до извод, че платената за него сума е платена на неосъществено основание, доколкото по делото е установено, че същият съществува и по делото липсват данни да подлежи на премахване. Ето защо необсъждането на представеното в тази насока писмено доказателство не е довело до неправилност на постановеното решение и не е основание за неговото касиране. Въззивният съд не е допуснал и нарушение на чл.205 ГПК/отм./ като е отказал да допусне изслушването на нова тричленна експертиза техническа експертиза, тъй като обстоятелствата, за установяването на които същата е била поискана, са били събрани доказателства от първоинстанционния съд. При формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд не е допуснал нарушение на логически, опитни или научни правила, поради което и направеното оплакване за необоснованост на постановеното решение е неоснователно.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила решение № 7 от 25.01.2008г. по гр.д. № 334/07г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: