О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 16.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 81/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 721 от 09.05.08г., постановено по в.гр.д. № 674/08г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 241 от 08.01.08г. по гр.д. № 1815/07г. на Пловдивския районен съд и вместо него е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. К. С. против ОСЗГ – гр. П. иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху гора с площ от 1 дка, в м. “Г”, гора с площ от 1 дка в м.”С” и гора с площ от 0,3 дка в м.”К”, всички находящи се в землището на с. Я., Пловдивска област. Прието е, че ищцата не е доказала наследодателят И, поч. през 1961г. да е притежавал процесните гори, тъй като представените по делото копие от декларация от 1949г. за притежавани непокрити недвижими имоти и издадено то въз основа на нея удостоверение от кметството на с. Я. от 2007г. не установяват право на собственост върху посочените в нея имоти.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. К. С. от гр. П. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос – с какви доказателства се установява правото на собственост в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В разглеждания случай жалбоподателката не се позовава на практика на ВКС (нито задължителна, нито незадължителна) поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото са представени три решения на Д. районен съд, на Смолянския окръжен съд и на Върховния административен съд следва да се извърши преценка дали не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било на лице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по гражданскоправен спор, в което поставеният съществен правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение с нищо не противоречи на решение от 17.12.07г. по гр.д. № 583/07г. на РС- Д. , в което е цитиран чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ и е прието, че по делото не е доказано право на собственост с надлежни доказателства. Липсва противоречие и с решенията по адм.д. № 385/04г. на Смолянския окръжен съд, в което е прието, че правото на собственост може да се установи с препис-извлечение от емлячен регистър и по адм.д. № 3731/07г. на ВАС, с което е оставена без уважение молба за отмяна на влязло в сила решение по административно дело на основание чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./, още повече, че тези решения са постановени по административни дела, а не по граждански спорове и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното подадената от С. К. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 721 от 09.05.08г., постановено по в.гр.д. № 674/08г. на Пловдивския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: