О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр. София, 16.03..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 125/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 471 от 01.07.08г., постановено по гр.д. № 374/08г. на Софийския окръжен съд е обезсилено решение от 29.02.08г. по гр.д. № 171/07г. на С. районен съд, с което е признато за установено на основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ по отношение на ОСЗГ-гр. Самоков, че Г. Д. З. и останалите наследници на Г. И. З. , поч. през 1964г. имат право на възстановяване на собствеността върху ливада и гора с площ от 5 дка, находяща се в землището на с. Б., м.”З” и е прекратил производството по делото. Прието е, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като ищецът е основал исковата си претенция на нот.акт № 63/1910г., с който братята Г. И. З. и С. И. З. са закупили ливада и гора в землището на с. Б., м.”З” с площ от 20,4 дка с твърдението, че процесните 5 дка ливада и гора са част от този имот, а с решение на ПК- гр. С. № 0* от 30.06.2000г., постановено по преписка под същия номер от 30.06.99г., образувана по заявление на един от наследниците на П. З. , е възстановено правото на собственост върху целия имот от 20,4 дка на наследниците на Г. И. З. и С. И. З. въз основа на нот.акт № 63/1910г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. Д. З. от с. Б., Софийска област с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай не са изложени никакви съображения за обосноваването на тази предпоставка за допускане на касационно обжалване, а единствено е цитиран закона, което обуславя извода за липса на същата.
С оглед изложеното подадената от Г. Д. З. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не се налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 471 от 01.07.08г., постановено по гр.д. № 374/08г. на Софийския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: