О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
гр. София, 18.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 257/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Я. и Р. К. Я. от гр. С. срещу въззивно решение от 02.12.09г., постановено по гр.д. № 4011/06г. на Софийския градски съд, ІІв състав с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 23.06.06г. по гр.д. № 2193/04г. на Софийския районен съд, 51 с-в, с което е уважен иска на М. А. М. против С. Г. В., А. С. Я. и Р. К. Я. за прогласяване нищожността на сключения с нот.акт № 115/94г. договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на съгласие, както и иска на М. А. М. против А. С. Я. и Р. К. Я. за предаване владението на магазин с площ от 28 кв.м., находящ се в гр. С., на ъгъла на ул.”Ц” и ул.”Г” на основание чл.108 ЗС.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство М. М. е наследник по закон на А. Б. М. /Мандил/, починал на 21.03. 1982 г. в И. , който е бил собственик на процесния магазин. С договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 115//94г. Аврам М. , чрез пълномощника си С. Г. В., е продал имота на ответника А, който през 1991г. е бил регистриран като едноличен търговец, а магазинът е регистриран на негово име (на ЕТ) като търговски обект – кафе-аперитив. При сключване на договора е било представено пълномощно, заверено на 02.03.1994г. от завеждащ нотариална служба на ссойка, с което А. М. е упълномощил С. В. да продаде имота му. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца не е упълномощавал ответника С да продаде имота му, тъй като по това време същият е бил починал и не е съществувал като правен субект и че сключеният договор за покупко-продажба е нищожен поради липса на съгласие. По отношение на направеното възражение от ответниците-жалбоподатели, които са съпрузи, че са придобили имота по давност е прието, че по отношение на А. Я. десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС не е бил изтекъл към момента на предявяването на ревандикационния иск, с което давността е прекъсната. По отношение на ответницата Р(същата е конституирана като ответник в хода на процеса) е прието, че същата не е владяла имота, тъй като по делото е установено единствено, че същата е помагала на съпруга си в неговата търговска дейност, а през годините имотът е ползван като търговски обект във връзка с дейността на едноличния търговец.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че такова е допустимо в аспекта и съобразно разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата М. М. счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане, а ответникът С. В. не взема становище по нея..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай касаторите не са посочили конкретен обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (срв. дадените с ТР № 1/09г на ОСГТК задължителни разяснения).
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че липсва противоречие на обжалваното решение с дадените в т.10 на ППВС № 6/74г. разяснения, според които владението, което е основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато то е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока, тъй като в разглеждания случай сключеният договор е признат за нищожен поради липса на съгласие, а не поради пороци във формата му. Представените няколко решения на ВКС по конкретни спорове – № 546 по гр.д № 959/1961г. и № 649 по гр.д. № 477/92г. на ВС, № 601 по гр.д№ 91/01г., № 613 по гр.д. № 138/02г. и № 3* по гр.д№ 2241/04г. на ВКС нямат никакво отношение към предмета на настоящия спор и противоречие с тях също не съществува.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая касаторите не са посочили обуславящите изхода на спора правни въпроси, нито са изложили някакви доводи във връзка с това основание за допускане на касационно обжалване, поради което следва да се приеме, че и то не е налице. По направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК.
С оглед на казаното подадената от А. С. Я. и Р. К. Я. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Разноски в полза на ответниците по жалбата за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 02.12.09г., постановено по гр.д. № 4011/06г. на Софийския градски съд, ІІв състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: