О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
С., 17.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3313/2017г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. К., [населено място], чрез пълномощниците си адвокати Д. К. и С. Д., срещу въззивно решение №1140/21.02.2017г. по гр.дело №9599/2016г. на Софийски градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК/ред.до ДВ, бр.86/2017г./. Поставят се следните въпроси : длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка; достатъчно ли е да е налице твърдение на другата страна, за се приеме, че е оспорена достоверността на представени по делото документи за дарение на парични суми; достатъчно ли е да се приеме, че не са ангажирани доказателства за трансформация на лични средства, придобити от продажба на собствения на ответника лек автомобил, лични спестявания и парични средства, предоставени от брат му и влагане на тези суми в покупката на делбения имот, при липса на оспорване на тези факти и обстоятелства от ищцовата страна. Сочат се решения на ВКС с твърдение, че обжалваното им противоречи.
Ответникът по касационната жалба М. П. Г., [населено място], оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №64/2016г. по гр.д.№6237/2015г. на ВКС, І г.о. е отменено въззивно решение № 5298/2015г. по гр.д.№ 641/2014г. на СГС и делото е върнато за ново разглеждане. Дадените указания от касационната инстанция са въззивният съд да се произнесе по всички релевирани в срока за въззивно обжалване доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
При новото разглеждане с обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-69-192/2013г. по гр.д.№ 44022/2009г. на Софийския районен съд. С последното е допуснато извършването на съдебна делба между М. Г. и И. К. на съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], със застроена площ от 106.50 кв.м. /подробно описан/ при квоти – по 1/2 ид. ч. за двамата съделители. Въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е сключен 17.10.1998г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение от 04.03.2009г. От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 11 от 15.05.1998 г. е установено, че преди сключване на брака ищцата М. Г. е закупила от трето лице Б.Б. процесния апартамент за сумата 19580.00 деноминирани лева. Така придобитият имот ищцата е продала на трето лице В. Ц. за сумата 38343.60 деноминирани лева с нотариален акт № 69 от 11.05.1999 г. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 78/15.12.1999 г. ищцата и ответникът по време на брака си са закупули същия имот като вписаната в нотариалния акт цена е 38 244 лева, която продавачът е заявил, че му изплатена напълно преди подписването на договора. По възражението на ответника К. за пълна трансформация на негови лични средства при придобиване на имота в режим на СИО въззивният съд след анализ на събраните доказателства е приел, че в тежест на същия е провеждането на пълно (създаващо сигурно убеждение на съда и пряко (с документи за притежаването и отчуждаването на лично имущество и влагането на получените средства в процесния имот) доказване на всички фактически твърдения, от които зависи изводът за спорното право – в случая да установи твърденията си, че в придобиването на апартамента са вложени изцяло негови лични средства. Представените от ответника частни документи – договори за дарение на парични суми от неговите родители са оспорени /автентичност и достоверна дата/ от ищцата, те са и непротивопоставими. От гласните доказателства не се установява по категоричен начин кога и от кого са съставени. Свидетелите не са присъствали на съставянето им, знанието за това произхожда от страните. По отношение на другите доказателства (относно продажбата на лек автомобил, лични спестявания, както и изпратена сума от брата на ответника) е прието, че не са ангажирани безспорни доказателства за влагането на тези суми в покупката на процесния апартамент. Сумите, представляващи лични спестявания са изтеглени през 1995 г., т.е. повече от четири години преди закупуването на апартамента. По отношение на твърдяната трансформация на средства от лекия автомобил е представена само застрахователна полица, от която се установява застрахователната стойност на същия. По отношение на представените трудови договори на ответника е прието, че не са годни доказателства за изключване на приноса на другия съпруг при придобиването на имота. Направен е извод, че възражението за пълна трансформация на лични средства при закупуването на процесния апартамент е недоказано.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или който е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Поставените от касатора правни въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. В съответствие с дадените от касационната инстанция указания и установената практиката на ВКС, в т.ч. и посочените от касатора решения, по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните, въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност и е посочил кои факти приема за установени и кои не. Обсъдил е свидетелските показания и е посочил кои твърдяни от страните факти доказват те и кои не. Изложил е мотиви и във връзка с кредитиране на показанията, а именно дали същите почиват на непосредствени впечатления или се основават на други данни. По отношение преценката на доказателствената стойност на частните документи, каквито са договорите за дарение от родителите на ответника, са изложени мотиви по оспорването им от ищцата в отговора по чл.131 ГПК /л.58/, съответстващи на трайната практика по приложение разпоредбата на чл.180 и чл.193,ал.3 ГПК. Последният въпрос относно доказателствата за трансформация на лични средства /с произход продажба на лек автомобил и парични средства предоставени от брата на ответника/ също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решеннието. Това е така, защото основният извод на въззивния съд след разпределение доказателствената тежест в процеса е, че изтеглянето на личните средства от сметката на ответника е четири години преди придобиване на апартамента, че не е установена продажната цена на лекия автомобил /представена е само застрахователна полица/, както и че не е доказано ответникът да е вложил такива лични средства при закупуване на апартамента през 1999г. Няма данни по делото ищцата да е признала тези факти, респ.те да са обявени за безспорни между страните. Становището и е за неоснователност на възражението за трансформация. Според постоянната съдебна практика страната, която твърди, че има трансформация на лични парични средства, трябва да докаже факта на влагане на суми към момента на придобиването на правото на собственост. В случая е извършена цялостна оценка на доказателствата във връзка с твърдението, че заплатената сума при придобиването на апартамента е с изцяло извънсемеен произход като е прието, че това твърдение е недоказано. В останалата част от изложението, касаеща процесуалните правни въпроси, се сочат само процесуални нарушения на въззивния съд, които по своята същност не са формулирани ясни и конкретни правни въпроси по смисъла на ТР№1/2010г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, а са касационни оплаквания. Те обаче не могат пряко да послужат като основания за допускане касационно обжалване на решението по реда на чл.280,ал.1 ГПК в производството по селекция на касационната жалба по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК/ред.до изм.,ДВ, бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на решението. С оглед изхода на производството и приложените доказателства, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1140/21.02.2017г. по гр.дело №9599/2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. М. К., [населено място], да заплати на М. П. Г., [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: