О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр. София,16.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 40 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 306 от 26.06.2008 год. по гр. д. № 205/2008 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция е отменил първоинстанционното решение от 12.11.2007 год. по гр. д. № 11478/2006 год. на Софийския районен съд в частта относно квотите, при които е допусната съдебната делба между страните и вместо това е постановил друго, с което определил дял за съделителката А. К. К. в размер на 2 500/17 000 ид. ч., а за А. С. Б. – 14 500/17 000 ид. ч. В останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата А. К. К. с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това делбата се допусне при равни дялове между двамата съделители.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът е подал насрещна касационна жалба против решението в частта му относно определените от въззивния съд квоти, като счита, че предявеният иск за делба следва да се отхвърли поради личната му собственост върху делбения имот, на основание пълна трансформация на лични негови средства за придобиването му. Жалбата е върната с влязлото в сила разпореждане на въззивния съд от 3.12.2008 год. поради неизпълнение от този жалбоподател на дадените му от съда указания и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
В представеното от ищцата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същата поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречието му с практиката на ВКС – представените решения № 2548/77 год. по гр. д. № 1328/77 год. ВС и № 409/2005 год. по гр. д. № 502/2005 год., 5-чл. състав на ВКС, обосновавайки довод за произнасяне по съществения материалноправен въпрос относно съпружеската имуществена общност и трансформацията на лични средства в противоречие с приетото в тях. Поддържа и противоречие и по въпроса за преценката на гласните доказателства, съгласно чл. 136 ГПК /отм./, като съществен процесуалноправен въпрос, по който възззивният съд е допуснал отново противоречие с практиката, като такава не се сочи. Счита, че е налице поддържаното основание за допускане на касацията и поради различното произнасяне на първоинстанционния и въззивния съд по спора.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е за допускане на съдебна делба на придобит от страните по време на брака им недвижим имот – апартамент в гр. С.. Ответникът е възразявал за изключителна негова собственост върху имота, с оглед придобиването му с негови лични средства, дарени от майка му.
Въззивният съд приел, че действително част от цената на апартамента, възлизаща на сумата 17 000 щ.д., а именно 12 000 щ. д. са дарени на ответника от неговата майка, свидетелката Сл. Б. , като е кредитирал нейните показания за дарение на сумата лично на сина й, а не на двамата съпрузи, като съдът не е отдал значение на факта за превод на сумата по сметка на ищцата именно с оглед тези свидетелски показания. С оглед на това и независимо от участието на двамата съпрузи при сключване на нотариалния акт за покупко-продажба на апартамента, съдът приел, че за дарената само на съпруга сума 12 000 щ. д. е налице частична трансформация, а за остатъкът до 17 000 щ. д., придобитата идеална част представлява съпружеска имуществена общност. На това основание и определил посочените квоти в съсобствеността.
Налице е поддържаното от касаторката основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за наличие на частична трансформация на лични средства на съпруга, като е приел, че преведената сума е дарена само на него. Този извод е в противоречие с извода, направен в представеното решение № 2548/77 год. по гр. д. № 1328/77 год. ВС, в което е прието, че даването на пари за подпомагане набирането на средства за придобиване на апартамент не може да се подведе непременно само към сделката дарение и само към патримониума на родственика. То може да бъде и дарение за единия и за двамата – в зависимост от дарствената цел и съобразно формата по чл. 225 ЗЗД. Необсъждането на обстоятелството, че придобиването е станало на името на двамата съпрузи е в противоречие с второто представено решение № 409/2005 год. по гр. д. № 502/2005 год. на ВКС, поради което и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 306 от 26.06.2008 год. по гр. д. № 205/2008 год. по описа на Софийски градски съд, ІV – д състав, по касационната жалба на А. К. К.
У. на А. К. К. да внесе държавна такса в размер на 15 лв по сметка на ВКС и представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението, след което делото се докладва на П. на Второ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: