Определение №66 от 27.1.2012 по ч.пр. дело №6/6 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 66

[населено място],27.01. 2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 6 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Р. М. от [населено място], чрез адв. Е. М. от АК-С., против разпореждане № 24 от 15.09.2011 г. по преписка вх. № 13408 от 03.09.2011 г. на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е върната касационната й жалба против решение № 4942 от 03.11.2010 г. по гр.д. № 3409/2010 г. на Софийски градски съд като процесуално недопустима.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери разпореждането, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне касационната жалба, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000 лв., а в случая цената на обективно съединените искове съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е в размер на 2 496,68 лв. главница и в размер на 980 лв. лихва за забава, касационната жалба е постъпила след 21.12.2010 г., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция, поради което се явява процесуално недопустима.
Разпореждането е правилно.
Според § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред.
Жалбоподателката поддържа, че след като въззивният съд в решението си е отразил, че то подлежи на касационно обжалване, ВКС следва да разгледа жалбата й, тъй като е изпълнила всички изисквания на процесуалния закон.
Оплакването е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена с обжалваното разпореждане в действащата към предявяване на касационната жалба редакция. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на исковете за парично вземане под 5 000 лв./според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска е търсената сума/ и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено. В случая опущението което е допуснал въззивният съд като е постановил, че въззивното решение подлежи на касационен контрол е без значение, тъй като то не може да дерогира императивната законова норма на чл. 280, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 24 от 15.09.2011 г. по преписка вх. № 13408 от 03.09.2011 г. на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар