О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.206.
гр. София, 17.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4344 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 26.05.2008 год. по гр. д. № 125/2008 год. Разградският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение от 10.01.2008 год. по гр. д. № 137/2007 год. на И. районен съд в частите, с които е признато за незаконно и отменено уволнението на Ш. Р. Б. със заповед № 25/15.03.2007 год. на директора на Д. „Д”, гр. К., същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „техник горско стопанство” и работодателят е осъден да му заплати сумата 2 352.48 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 КТ и направените по делото разноски, като вместо това е постановил друго решение, с което предявените от Ш. Р. Б. против Д. „Д”, гр. К. по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ са отхвърлени.
Въззивното решение се обжалва в срок от Ш. Б. с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 КТ и искане за отмяната му, като вместо това исковете му бъдат уважени, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В представеното в изпълнение на указанията на въззивния съд, съобразно разпореждането на ВКС за връщане на делото за проверка редовността на касационната жалба, изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Като съществен материалноправен въпрос посочва извършване на задължителен подбор при уволнение на посоченото в заповедта основание, който е решен противоречиво от двете инстанции в настоящето производство. Позовава се на решен противоречиво от тях и на съществения процесуалноправен въпрос относно разпределението на доказателствената тежест относно извършването на подбора при уволнението.
Ответникът Д. „Д”, гр. К. оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да заключи, че уволнението на касатора, ищец е законно, въззивният съд приел, че работодателят е установил в производството по делото наличието на основанието за уволнение – намаляване обема на работа и е осъществил подбор съобразно чл. 329 КТ. Ищецът е с по-ниска квалификация от тази на останалите на работа, с оглед образованието му – средно специално и то в областта на растениевъдството, знанията и уменията му са на по-ниско ниво от това на останалите, с оглед събраните писмени доказателства и работи по-лошо от останалите. Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд действително е този за осъществения подбор при уволнението, тъй като от него зависи изхода по спора. Неоснователно обаче касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обосновавайки го с произнасянето в различен смисъл на двете инстанции – първоинстанционният съд е приел, че не е налице осъществен задължителния подбор съгласно законовите изисквания, а въззивният съд направил обратен извод. Основанието, предвидено в чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване предполага наличие на друго влязло в сила съдебно решение, в което същественият материалноправен въпрос да е решен в противоречие с обжалваното решение, а в случая касаторът не се позовава на такава съдебна практика. Произнасянето на двете инстанции е в хода на поризводството, образувано по предявените от ищеца искове, поради което и не е налице хипотезата на соченото от него основание, за да е налице приложното поле на касационното обжалване. Същите съображения се отнасят и до решаването на сочения като съществен процесуалноправен въпрос този за разпределението на доказателствената тежест в процеса, тъй като различното произнасяне на двете инстанции по същество на спора не представлява предвиденото от закона основание за допускане на касационно обжалване.
Макар и касаторът изрично да не се е позовал на друго основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, сочи в изложението си важното значение на въпроса за подбора за прилагане на закона. Макар и неточно е цитиран текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но и това основание в случая не е налице, тъй като липсва каквото и да е обосноваване на същото, а и по приложението на разпоредбата на чл. 329 КТ е налице утвърдена съдебна практика.
В заключение се налага извод за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 93 от 26.05.2008 год. по гр. д. № 125/2008 год. по описа на Разградския окръжен съд по подадената от Ш. Р. Б. от гр. И. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: