О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 22.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1044 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. Р. и В. Д. С. против решение № 940 от 12.07.2011г. по гр.д.№ 1004/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 803 от 07.03.2011г. по гр.д.№ 2913/2008г. на Варненски РС и вместо това касаторите са осъдени да предадат на Н. М. Н. владението на поземлен имот 371 с площ 600 кв.м. по плана на новообразуваните имоти в м. “А.” землището на [населено място] с идентификатор 10135.2522.371 при граници ПИ № 761,327,326 и 760, собственик на основание реституция с решение № 195/23.03.1994г. като наследник на М. Н. Д..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е приел, че при оспорване на иска не е оспорена активната материално правна легитимация на ищеца изрично.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса ако е оспорен иска по чл. 108 от ЗС следва ли да се приеме, че е оспорено придобивното основание и конкретно тъй като иска е основан на земеделска реституция – че е оспорено, че наследодателят на ищеца е бил собственик на имота, заявен за възстановяване.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не е вярно, че съдът не е изследвал дали наследодателят му е бил собственик на заявения имот и дали той е собственик.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че решение № 195/23.03.1994г на ПК, на което се позовава ищеца е валиден административен акт. С него е възстановено правото на собственост на наследници на М. Н. Д. върху лозе от 1,8 дка в м.”А.”, попадащо в терен по параграф 4, съставляващо имоти 437, 262 по кадастралния план от 1977г. при описани граници, доказан със записка за вписване от 1943г. Съдът е приел, че общото оспорване на иска не е достатъчно, за да се приеме, че ответниците оспорват правото на собственост на наследодателя на ищеца към момента на кооперирането. Въпреки това, съдът е разгледал този въпрос и е приел, че ищецът се легитимира като собственик защото баща му е купил през 1943г. с писмен договор, вписан със записка за вписване от 13.12.1943г. възстановения имот. Проследени са писмените доказателства и констатациите на СТЕ и е прието, че е налице идентичност между имота по записката за вписване и възстановения имот. Идентичност е установена и в хода на административното производство пред ПК. Поради това е установена активната материално правна легитимация. На наследодателката на ответниците З. Л. Н. е предоставено право на ползване върху процесния имот 371, установено с препис-извлечение № 32/31.03.1969. от протокол № 19 , решение № 4/12.10.1968г. Съдът е приел, че границите, посочени в този документ са различни, т.е. предоставения имот е различен от процесния. Прието е и, че в имота съществуващото бунгало не отговаря на изискванията за сграда.
Поставеният въпрос не обосновава общото основание за допускане до касация. Въпреки направеното общо оспорване на иска, съдът е разгледал доводът за това, че наследодателят на ищеца не се легитимира като собственик към момента на колективизацията и го е приел за неоснователен. Така от отговора на поставения въпрос не зависи изхода от делото. Отделно от това според задължителната съдебна практика на ВКС, когато иска за собственост е основан на земеделска реституция, ответниците могат да оспорват правото на собственост към момента на колективизацията само ако противопоставят права, които изключват реституцията. /Р № 5 от 11.05.2011г. по гр.д.№ 340/2010г. на І гр.о./Ищците са позовават на придобиване по пар. 4а от ЗСПЗЗ, но въззивният съд не е приел за основателно това позоваване.
Тъй като поставеният правен въпрос не обосновава общото основание по чл. 280, ал.1 от ГПК, обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.2 във вр. с чл. 80 от ГПК на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски до доказания размер – 100 лв., посочен в договора за правна помощ.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 940 от 12.07.2011г. по гр.д.№ 1004/2011г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. С. Р. и В. Д. С..
ОСЪЖДА Д. С. Р. и В. Д. С. да заплатят на Н. М. Н. деловодни разноски за производството по допускане до касация в размер на 100 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: