О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр. София,20.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4058/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 880 от 23.07.08г., постановено по в.гр.д. № 17/08г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 3* от 29.10.07г. по гр.д. № 1909/07г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. М. Б. против М. на о. на РБ иск по чл.203, ал.3 ЗОВСРБ за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за исковия период, както и иска му по 234, ал.1 ЗОВСРБ за обезщетение за неусвоен лимит за вещево доволствие, ведно със законната лихва преди и след предявяването на исковете. Прието е, че ищецът е бил кадрови военнослужещ и че по делото не е установено същият да е полагал извънреден труд по смисъла на ЗОВСРБ и ПКВС. Наред с това е прието, че полагащото се на ищеца вещево доволствие през процесния период му е било предоставено в пълен обем.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. Б. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът М. на о. е изразил становище за неоснователност на жалбата, но не е взел такова по допустимостта на касационното обжалване.
Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – произнасяне по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Макар и касаторът де не е формулирал изрично конкретните съществени според него въпроси, решени в обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на жалбата и те са при наличието на какви предпоставки се дължи възнаграждение за положен извънреден труд за времето на давани дежурства по график, въз основа на какви доказателства се приема, че е налице положен извънреден труд както и за предпоставките, при наличие на които се дължи обезщетение за неусвоен лимит за вещево доволствие, които въпроси са решавани противоречиво от съдилищата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е давал дежурства по утвърдения график, но с това не е доказано едновременното превишаване на служебното време по чл.203, ал.2 ЗОВСРБ и месечната продължителност на служебното време по чл.152, ал.6 ПКВС, както и че полагащото му се вещево доволствие през процесния период му е било предоставено в пълен обем.
Действително, че в представените от касатора многобройни съдебни решения са уважени искове за възнаграждение за извънреден труд, но не поради факта, че са давани дежурства по график, а поради установеното от ищците по делата надвишаване на месечната продължителност на работното време.важен е и иск по чл.234, ал.1 ЗОВСРБ, но с оглед обстоятелството, че лимитът на вещевото доволствие не е бил усвоен и изплатен, т.е. въз основа на други факти. Ето защо противоречие с тези решения не съществува и предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. В доказателствена тежест на жалбоподателя е било установяване надвишаването на месечната продължителност на работното време, поради което и като е приел, че същият не е установил твърденията си със събраните по делото доказателства, решаващият съд не е допуснал поддържаното в изложението противоречие с представената съдебна практика.
С оглед изложеното подадената от И. М. Б. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 880 от 23.07.08г., постановено по в.гр.д. № 17/08г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: